По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Притесни се да не би да го е изпуснала. Покрай нея вече минаваха хора с багаж, върху който имаше лепенки от Амстердам. Канеше се да потърси телефон и да се обади на Джайлс, когато Хари най-сетне се появи.
— Ужасно съжалявам — каза той, докато я прегръщаше. — Нямах представа, че ще ме чакаш. Помислих си, че си още в съда.
— Съдийката ни пусна в четири, защото нямаше изгледи, че журито ще стигне до решение.
Хари я пусна и я погледна в очите.
— Мога ли да отправя най-странната си молба?
— Всичко, скъпи.
— Може ли да отседнем в някой хотел наблизо за няколко часа?
— От доста време не сме го правили — ухили се Ема.
— По-късно ще ти обясня защо — каза Хари. И не каза нито дума повече, докато не подписа формуляра за регистрация и не се качиха в стаята си.
Ема легна на леглото и загледа как Хари, седнал на малкото писалище до прозореца, пишеше така, сякаш от това зависи животът му. Беше ѝ забранено да говори, да пуска телевизора и дори да използва румсървиса, така че в нетърпението си тя взе страниците на първата глава с очакването, че ще зачете най-новия роман за Уилям Уоруик.
Още първото изречение я грабна. След три часа и половина, когато Хари най-сетне остави химикалката и се просна на леглото до нея, тя каза само:
— Не говори. Просто ми дай следващата глава.
Всеки път, когато ме викаха в дачата (което не се случваше често), винаги се хранех в кухнята. Истинско угощение, защото готвачът на Сталин, Спиридон Иванович Путин, даваше на мен и на тримата опитвачи същата храна, която се поднасяше на Сталин и гостите му в трапезарията. Това едва ли бе изненадващо. Тримата опитвачи бяха поредният пример за параноята на Сталин и убеждението му, че някой щe се опита да го отрови. Те седяха мълчаливо на масата в кухнята и си отваряха устите само за да ядат. Самият Путин също не говореше много, тъй като смяташе, че всеки, който влиза в царството му — кухненски работници, сервитьори, охрана, опитвачи, — е със сигурност шпионин, и аз не правех изключение. Когато отваряше уста, което се случваше едва след като храната се отсервираше и последните гости напускаха трапезарията, говореше само за семейството си, с което се гордееше страшно много, особено с най-малкия си внук Владимир.
След като гостите си отиваха, Сталин се оттегляше в кабинета си и четеше до малките часове. Над бюрото му имаше портрет на Ленин; настолната лампа светеше непрекъснато. Сталин обичаше да чете руски романи и често пишеше коментари по полетата. Ако не можеше да заспи, излизаше в градината, подрязваше розите и се наслаждаваше на пауните, които се разхождаха на свобода.
Когато най-сетне се връщаше вътре, решаваше в последния момент в коя стая ще спи — не можеше да се отърси от спомените за младия революционер, който винаги е бил в движение и никога не е знаел къде ще го свари нощта. Подремваше няколко часа на дивана, на заключена врата и с охрана отвън, която не смееше да отвори, докато не бъде повикана. Сталин рядко ставаше преди пладне и след лек обяд без алкохол потегляше за Кремъл. Пътуваше с конвой и никога в една и съща кола. Когато пристигаше, незабавно се захващаше за работа с шестимата си секретари. Нито веднъж не съм го виждал да се прозява.
Ема обърна страницата, а Хари потъна в сън. Когато малко след полунощ Хари се събуди, Ема беше стигнала дванайсета глава (която започваше на обратната страна на менюто за първа класа). Тя събра листовете и ги прибра в сака на Хари, помогна му да стане и го поведе към асансьора. След като слязоха, Ема плати сметката и помоли пиколото да извика такси.
Младежът отвори задната врата, за да може изтощеният старец да се качи в колата с приятелката си.
— Накъде, мис? — попита шофьорът.
— Смит Скуеър двайсет и три.
По пътя към Лондон Ема запозна Хари с развитието на делото, смъртта на Фишър, подготовката на Джайлс за извънредните избори, представянето на Вирджиния в съда и писмото от Фишър, което мистър Трелфорд беше получил тази сутрин.