Тревожна кръв [bg]

– Да му се не види, Робин! – възкликна Страйк, зад гърба на когото дъждовните струи плющяха с все сила по прозореца. Доб­рите новини и любимата му „Дум Бар“ със сигурност му бяха повдигнали настроението. – Това е отлична работа.

– Благодаря – откликна Робин. – И чуй това. Уволнил е служителя си, правещ доставките, някъде в средата на седемдесет и пета година, защото бил глобен за шофиране с висока скорост на вана. Спомни си името му, Дейв Ъндъруд, но още не съм имала време да...

Елинор се извърна рязко по средата на пътеката между консервираните храни и пое назад към нея. Робин се престори на заета да избира пакет ориз. Остави обекта ѝ да я отмине и довърши изречението.

– ... не съм имала време още да го издиря.

– Направо ме засрамваш – призна Страйк, като потърка уморените си очи. Макар сега да имаше спалнята за гости на свое разположение, а не се измъчваше върху дивана, старият матрак бе само една идея по-удобен. Счупените му пружини се забиваха в гърба му и скърцаха при всяко негово обръщане в леглото. – Най-доброто, което постигнах аз, е, че открих дъщерята на Руби Елиът.

– Онази Руби Елиът, дето е забелязала двете боричкащи се жени край телефонните кабини? – изрецитира Робин, като наблюдаваше как следената от нея блондинка се консултира със списъка си с покупки, преди да изчезне по друга пътека.

– Същата. Дъщеря ѝ ми прати имейл, че е съгласна да говорим, но още не сме уточнили кога. Освен това се обадих на Джанис – допълни Страйк, – главно защото нямах сили пак да се разправям с Айрийн, за да видя дали ще си спомни истинското име на Апълторп, само че тя е в Дубай, гостува на сина си за шест седмици. Записаното ѝ съобщение гласи буквално: „Здравейте, аз съм в Дубай, ще гостувам на Кевин в продължение на шест седмици“. Може да ѝ пратя кратък есемес да я уведомя колко неразумно е да оповестява на случайно позвънили, че е оставила къщата си празна.

– И все пак обади ли се на Айрийн? – попита Робин.

Елинор сега разглеждаше бебешките храни.

– Не още – отвърна Страйк. – Но имам...

В този момент сигнал на телефона му подсказа, че някой се опитва да се свърже с него.

– Робин, това май е той. Ще ти звънна после.

Страйк превключи линиите.

– Корморан Страйк.

– Здравей – чу се гласът на Грегъри Талбът. – Това съм аз, Грег Талбът. Искал си да ти позвъня.

Грегъри звучеше разтревожен. Страйк не можеше да го вини. Бе се надявал да се отърве от проблем, като връчи кутията със стария филм на Страйк.

– Да, Грегъри, много ти благодаря, че се обаждаш. Имам няколко въпроса, надявам се да не възразяваш.