Тревожна кръв [bg]

– Какво има? – попита Джоун.

Последвала го бе в кухнята с влачещи се крака, леко прегърбена.

– Ама какво правиш, щях да ти донеса каквото искаш...

– Канех се да ти покажа къде крия шоколадовите бисквити. Ако Тед знае къде са, ще ги излапа всичките, а лекарят се тревожи заради кръвното му налягане. Какво четеше? Познавам това ти изражение. Ядоса се.

Той нямаше представа дали новото ѝ предразположение към откровеност се простираше до баща му, но някак в тази атмосфера на бушуващи навън вятър и дъжд в къщата се бе установил дух на изповедалня. Каза ѝ за съобщението.

– О – промълви Джоун. – Посочи към кутия на най-горния рафт. – Бисквитите са там.

Върнаха се в дневната с бисквитите, които тя настоя той да извади в чиния. Имаше неща, които никога не се променяха.

– Никога не си се виждал с Прудънс, нали? – попита Джоун, когато отново се отпусна в креслото.

– Не съм се виждал с Прудънс, нито с Мейми, най-голямата, нито с Ед, най-малкия – отвърна Страйк, като се помъчи да докара равнодушен тон.

– Мисля, че трябва да отидеш на партито на баща си, Корм.

– Защо? – попита Страйк.

Кратката дума прозвънтя в ушите му с разпалено юношеско негодувание. За негова лека изненада тя му се усмихна.

– Знам как е било – каза му. – Държал се е зле, но все пак си остава твой баща.

– Не е такъв – отсече Страйк. – Тед е моят баща.

Никога до този момент не го бе изричал гласно. Сълзи изпълниха очите на Джоун.

– Той много би се радвал да го чуе – продума меко. – Странно, нали... преди много години, когато бях младо момиче, отидох при истинска гледачка циганка. Лагеруваха по-нагоре край пътя. Очаквах да ми съобщи куп хубави неща. С тази нагласа ходиш при такива, нали? Платил си пари. И знаеш ли какво ми каза?