Тревожна кръв [bg]

– Ана е убедила мащехата си Синтия да говори с нас.

– Сериозно?

– Да, но само тя. Рой не знае нищо за участието ни – каза Робин. – Синтия ще се срещне с нас зад гърба му.

– Е, и Синтия е нещо – отсъди Страйк. – Много дори – добави след миг размисъл.

Краката му механично го отвеждаха към пъба и мокрият крачол студенееше неприятно върху единствения му глезен.

– Къде ще се видим с нея?

– Няма как да е у тях, защото Рой не знае. Тя предлага Хамптън Корт, има почасова работа там като гид.

– Гид, значи? Това ми напомня: някакви новини за Пощенска картичка?

– Днес Баркли е в галерията – каза Робин. – Ще се опита да направи снимки на онази жена.

– А Морис и Хъчинс с какво са заети? – осведоми се Страйк, вече изкачващ предпазливо широките хлъзгави стъпала към пъба.

– Морис следи момичето на Рогоносеца, което и веднъж не е кривнало в погрешна посока. Май на Рогоносеца няма да му излезе късметът този път. Хъчинс се е заел с Пъргави крака. Впрочем другия петък по график трябва да предадеш окончателния доклад за Пъргави крака. Ако искаш, аз ще се срещна с клиента вместо теб.

– Ще е чудесно, благодаря – отвърна Страйк и с облекчение влезе във „Виктъри“. Когато свали палтото си, от него се стече вода. – Не съм сигурен кога ще успея да се прибера. Сигурно си видяла, че влаковете са отменени.

– Не се тревожи за агенцията. Всички случаи са покрити. Само че не съм довършила за случая „Бамбъро“... О, почакай – прекъсна се Робин.

– Трябва да затваряш ли?

– Не, няма нужда.

Току-що бе видяла външната врата на Елинор Дийн да се отваря. Пълничката блондинка се появи, облечена в палто с качулка, която, удобно за Робин, ограничаваше полезрението ѝ. Робин излезе от ландроувъра, затвори тихо вратата и пое след нея, като продължи да говори по телефона.

– Нашата блондинка тръгна нанякъде – съобщи полугласно.

– Да не ми каза преди малко, че имаш още добри новини за Бамбъро? – подсети я Страйк.

Вече беше пред бара и като само посочи какво желае, успя да се сдобие с голяма чаша бира, за която плати и я отнесе на ъгловата маса, където през лятото бяха седели с Полуърт.

– Да, точно така – отвърна Робин и зави по пътя зад нищо не подозиращата руса жена. – Бих желала да мога да кажа, че съм открила Даутуейт или Сачуел, но и последният човек, видял Марго жива, ни идва добре, нали?

– Намерила си Глория Конти? – рязко попита Страйк.

– Не бързай много да се радваш – предупреди го Робин, която продължаваше да върви под дъжда. Елинор май се бе отправила да пазарува. В далечината се виждаше магазин на „Теско“. – Още не съм успяла да говоря с нея, но съм почти сигурна, че е тя. Открих семейството в списъци от преброяване на населението през шейсет и първа година: майка, баща, по-голям син и дъщеря Глория, с второ име Мери. Както изглежда, Глория е във Франция, по-точно в Ним, омъжена е за французин. Вече не използва „Глория“, сега е Мери Жобер. Има фейсбук страница, но е за частно ползване. Открих я чрез генеалогичен уебсайт. Един от английските ѝ братовчеди се опитва да сглоби родословно дърво. Датата на раждане и всичко друго съвпада.