Красива мистерия [bg]

— Опасявам се, че и аз не съм религиозен — отвърна детективът. — Не ходя на църква.

— Но въпреки това сте тук.

— За да търся убиец обаче. Не спасение.

— Но като че ли намерихте утеха.

Гамаш замълча за момент, после кимна.

— Трудно би било човек да не намери утеха тук. Обичате ли грегориански песнопения?

— Много — отвърна монахът. — Какви ли не митове се носят за тях. Може би заради липсата на сведения. Не знаем дори откъде водят началото си.

— Името им не подсказва ли?

Доминиканецът се усмихна.

— Логично предположение, но грешно. Папа Грегорий няма никаква връзка с тях. Маркетингов ход, нищо повече. Грегорий се е радвал на голяма популярност и някой хитър свещеник е решил да ги кръсти на него, за да извлече полза.

— Затова ли са станали толкова известни?

— Със сигурност не им е навредило. Има и друга теория — че ако Христос е слушал или пял някаква музика, тя е била грегориански хорал. Ето на това му се вика добър маркетинг. "Одобрено от Исус. Така го пее Спасителят."

Гамаш се засмя.

— Явно преимущество пред конкуренцията.

— Учени започнали да изучават песнопенията — каза брат Себастиен, — опитвайки се да намерят обяснение за популярността на записа, направен от монасите. Хората полудяха по него.

— И намерили ли са обяснение?

— Проследили с датчици мозъчната активност на доброволци, докато слушали грегориански псалми, и резултатът бил просто поразителен.

— Така ли?

— Оказало се, че след известно време мозъчните им вълни се променили. Започнали да излъчват алфа-вълни. Знаете ли какво е това?

— Най-спокойното състояние на мозъка — отвърна главният инспектор. — Когато хората са съсредоточени, но напълно спокойни.

— Именно. Кръвното им налягане паднало, дишането им станало по-дълбоко. И същевременно, както вие казахте, станали по-съсредоточени. Сякаш превъзхождали самите себе си, разбирате ли?

— Остават самите себе си, но най-добрата си версия.

— Точно така. Не действа така върху всички, разбира се. Но мисля, че при вас се получава.

Гамаш се замисли и кимна.

— Така е. Може би не толкова силно като при гилбертинците, но го изпитах.

— Учените може и да наричат това явление "алфа-вълни", но за Църквата то е красива мистерия.

— И къде е мистерията?

— Тези псалми въздействат по-силно от всяка друга църковна музика. Тъй като съм монах, аз избирам теорията, че те са Божият глас. Макар че има и трета възможност — призна доминиканецът. — Преди няколко седмици вечерях с колега и според неговата теория всички тенори са идиоти. Свързано е по някакъв начин с черепните им кутии и вибрациите на звуковите вълни.

Гамаш се засмя.

— Той знае ли, че сте тенор?

— Той ми е началник и със сигурност подозира, че съм идиот. И нищо чудно да е прав. Но каква възхитителна съдба! Да се превърнеш в идиот с песен на уста. Може би грегорианските псалми действат по същия начин. Превръщат всички ни в щастливи малоумници. Разбъркват мозъците ни, докато пеем. Забравяме грижите и тревогите си. Измъкваме се от реалността. — Младият мъж затвори очи и сякаш се отнесе нанякъде. И после, също толкова неочаквано, се завърна. Отвори очи, погледна Гамаш и се усмихна. — Благодат.