Красива мистерия [bg]

Тук дори коридорите, мислеше си той, не бяха толкова прости и прави, колкото изглеждаха.

— Матю не делеше музиката и вярата. За него те бяха едно цяло — каза абатът. Беше забавил крачка и сега двамата пристъпваха едва-едва в мрачния коридор. — Музиката укрепваше вярата му. Водеше я до висоти, граничещи с екстаз.

— Висоти, които малцина постигат?

Абатът мълчеше.

— Висоти, които вие самият не сте постигали никога? — настойчиво продължи Гамаш.

— Аз съм по-консервативен тип човек — каза абатът, загледан право пред себе си, докато вървяха по леко извития коридор. — Не съм роден за полет.

— Но и не падате отвисоко, нали?

— Всички можем да паднем — отвърна абатът.

— Но вероятно не толкова тежко, не толкова бързо и не от толкова високо, колкото онези, които прекарват живота си в полет.

Абатът отново потъна в мълчание.

— Вие очевидно обожавате грегорианските псалми — каза Гамаш. — Но за разлика от приора, ги отделяте от вярата си, прав ли съм?

Абатът кимна.

— Не се бях замислял, докато не се случи това, но да, така е. Ако утре музиката ми бъде отнета по някакъв начин. Ако се случи така, че вече не мога да пея или да слушам псалми, моята вяра в Бог ще остане непроменена.

— Но с брат Матю не беше така, нали?

— Не съм сигурен.

— Кой беше негов изповедник?

— Аз, до неотдавна.

— А кой беше новият му изповедник?

— Брат Антоан.

Сега и двамата спряха.

— Можете ли да споделите с мен какво казваше брат Матю в изповедите си пред вас? Преди да смени изповедниците.

— Знаете, че не мога.

— Въпреки че приорът е мъртъв?

Абатът внимателно се вгледа в Гамаш.

— Сигурен съм, че знаете отговора. Случвало ли се е някога някой свещеник да наруши тайната на изповедта заради вас?

Гамаш поклати глава.

— Не, mon père. Но никога не губя надежда.

Абатът се усмихна.

— Кога започна приорът да се изповядва при брат Антоан?

— Преди около шест месеца — смирено отвърна абатът. — Вижте, не бях напълно откровен с вас — каза той и погледна Гамаш в очите. — Съжалявам. Двамата с Матю наистина имахме разногласия във връзка с псалмите, а това прерасна в спор относно посоката на манастира и братството.

— Той е искал да направите още един запис, а манастирът да стане по-отворен към външния свят.

— Oui. А аз смятам, че не бива да променяме пътя си.

— Здрава ръка на щурвала — каза Гамаш и кимна одобрително. Макар и двамата да знаеха, че ако корабът се насочеше към скалите, рязката промяна на курса беше наложителна. — Но има и още един наболял въпрос — продължи той, докато крачеха бавно към затворената врата в края на коридора. — Основите. След поредната крачка Гамаш внезапно осъзна, че абатът не е до него. Обърна се и видя, че отец Филип е спрял и го гледа с изумление.

Гамаш очакваше да чуе поредната лъжа, но докато си поемаше дъх, преди да отговори, абатът явно промени решението си.

— Вие знаете за това?

— Брат Реймон казал на инспектор Бовоар. Значи е вярно?