Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Тръгнах пред тях.
Докато си проправяхме път през изгнилите дъски и мидените черупки, открих, че непрекъснато се унасям в сън. Вървях и бях тук, заспивах и се пренасях другаде. Навътре и навън. В един миг чувах отекващите гласове на Ридли и Линк, които се заяждаха помежду си. В следващия мъглата се спускаше около мен и бях придърпван отново във виденията за миналото на Макон. Знаех, че трябва да науча нещо от тях, но те ме заливаха толкова бързо, че нямах време да ги осмисля.
Сетих се за Ама. Тя би казала: „Всичко означава нещо“. Опитах се да си представя какви щяха да бъдат следващите й думи.
З.Н.А.М.Е.Н.И.Е. Осем водоравно. За да ми напомни, че трябва да внимавам какво ще се случи сега. Съсредоточи се, Итън Уейт, защото това ти показва какво ще последва.
Беше права, както обикновено — всичко означаваше нещо, нали? Всички промени в Лена трябваше да ми помогнат да видя истината, ако бях способен да го направя. Дори и сега, въпреки опитите си, не успявах да сглобя парчетата от виденията, за да открия историята, която те се опитваха да ми кажат.
Нямах време за това обаче, защото с приближаването до мостчето започнах да изпитвам друга нужда, пътеката под краката ми се огъна, гласовете на Ридли и Линк заглъхнаха…
В стаята беше тъмно, но Макон нямаше нужда от светлина, за да вижда. Лавиците бяха отрупани с книги, както си беше представял, че ще бъде. Томове с всякакви подробности за американската история, особено такива, свързани с войните, които бяха оформили облика на страната — Войната за независимост и Гражданската война. Макон прокара пръсти по кожените подвързии. Тези книги вече не му бяха нужни.
Това беше различна война. Война между чародейците, вихреща се най-вече сред членовете на собственото му семейство.
Чуваше стъпките отгоре, звука от ключа във формата на полумесец, пъхнат в ключалката. Вратата изскърца, лъч светлина проникна, когато капакът на тавана се отвори. Искаше му се да се протегне, да й подаде ръка, за да й помогне да слезе, но не посмя.
Не я беше виждал, нито докосвал от години.
Общуваха само с писма и чрез книгите, които тя оставяше за него в Тунелите. Но през цялото това време не се бяха доближавали един до друг. Мариан много държеше на това. Сега тя пристъпи през изрязаната в тавана врата и светлината нахлу в стаята. Макон затаи дъх. Беше дори по-красива, отколкото си я спомняше. Лъскавата й кестенява коса беше повдигната нагоре от чифт очила за четене с червени рамки и откриваше лицето й. Усмихна му се.
— Джейн.
Не беше произнасял името й на глас от много отдавна. Беше като песен.
— Никой не ме е наричал така от… — сведе очи тя. — Сега използвам Лила.
— Разбира се. Знам.
Лила видимо беше нервна, гласът й трепереше.
— Съжалявам, че дойдох, но това беше единственият начин. — Избягваше погледа му. Беше прекалено болезнено да го гледа. — Трябва да ти кажа нещо… нещо, което не можех да рискувам да оставя в кабинета ти или да пратя в писмо през Тунелите.
Макон имаше малък кабинет в Тунелите, където си отдъхваше от самоналоженото си изгнание в Гатлин. Понякога Лила оставяше послания между страниците на книгите, които му изпращаше. Посланията никога не бяха лични. Винаги се отнасяха само за техните проучвания в „Lunae libri“ — най-често отговори на въпросите, които и двамата си задаваха.
— Радвам се, че те виждам — пристъпи Макон напред и Лила застина на място. Той се засегна. — Не се страхувай. Вече мога да контролирам тези нужди.
— Не е заради това. Аз… не би трябвало да съм тук. Казах на Мичъл, че ще работя до късно в архива. Не ми е приятно да го лъжа.
Разбира се. Тя чувстваше вина. Все още беше същият честен човек, когото Макон помнеше.
— Ние сме в архив.
— О, това е просто игра на думи, Макон.
Той издиша тежко при звука на името си, произнесено от нея.
— Кое е толкова важно, че рискува да дойдеш при мен, Лила?
— Открих нещо, което баща ти е скрил от теб.
Черните очи на Макон потъмняха още повече при споменаването на баща му.
— Не съм го виждал от години. От… — не искаше да продължава. Не го беше виждал, откакто Силас го беше принудил да се откаже от Лила. Силас и неговите извратени възгледи, фанатизмът му спрямо връзките между смъртни и чародейци. Но Макон не спомена нищо за това. Не искаше да го прави по-тежко за нея. — Трансформацията.