Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
Сетих се за появата на леля Пру — и точно къде се беше появила.
— Обзалагам се, че леля Пру е знаела, че ще имаме нужда от картите. Тъкмо бяхме влезли в зоната на Loca silentia, когато тя ни ги даде.
— Но картите свършиха и Голямата бариера не е на тях. Така че как е възможно някой да я намери? — въздъхна Лив.
— Майка ми е могла. Тя е разбрала как да я намери и без звездата.
Искаше ми се да е тук в този момент, дори само призрачната й версия от дим, гробна пръст и пилешки кости.
— В документите й ли го прочете?
— Не. Нещо, което Джон каза на Лена. — Не исках да мисля за това, макар че информацията беше полезна. — Я ми покажи отново къде сме според картата?
Тя посочи.
— Точно тук.
Бяхме стигнали дългата извита линия, която следваше очертанията на морските заливчета по южния бряг. Чародейските връзки изплитаха пътя си заедно, после се разделяха и в крайна сметка се събираха при срещата с морската ивица като нервни окончания.
— Какви са тези малки неща тук? Острови? — дъвчеше Лив края на молива си.
— Това са Морските острови26.
Тя се наведе над мен.
— Защо ми изглеждат толкова познати?
— И аз се чудех същото. Мислех, че е от прекаленото взиране в картата.
Вярно беше. Познавах тези форми, извиващи се навътре и навън като група от несиметрични облаци. Къде ги бях виждал преди?
Извадих разпилените листа от раницата си — документите на майка ми. Ето го, пъхнат между страниците. Листът от прозрачна оризова хартия със странни чародейски рисунки, които приличаха на облаци.
Тя е разбрала как да я намери и без звездата.
— Почакай малко. — Разпънах прозрачния лист върху картата. Беше като паус, тънка хартия като обелка от лук върху дъската за рязане на Ама. — Чудя се…
Наместих листа на майка ми и очертанията на формите върху него паснаха идеално с тези на картата отдолу. С изключение на една, която изпъкна като призрачен силует точно там, където контурите на решетката върху картата се срещаха с контурите на оризовата хартия. Поотделно линиите на всеки от листовете изглеждаха напълно безсмислени. Но когато се наложеха един върху друг, всичко си идваше на мястото и островът се виждаше съвсем ясно.
Като двете половини на магически ключ, като две вселени, събиращи се заедно в името на една обща цел.
Голямата бариера беше скрита в средата на веригата от смъртни острови. Разбира се, че щеше да бъде така.
Взирах се в мастилото върху листа и в това под него.
Ето го. Мястото с най-могъща сила в чародейския свят се появи с помощта на молив и хартия, като по чудодеен знак.
Скрито точно пред очите ни.
20.VI
Ничий син
Самата врата изобщо не изглеждаше необичайна.
Нито пък Входът, който ни изведе до нея, или пък витият пасаж, по който вървяхме, за да стигнем тук. Завой след завой през коридори, изградени от ронещи се скали и кал и напукани дървени дъски. Точно така се предполагаше да изглеждат тунелите — влажни, мрачни и тесни. Беше почти като в онзи ден, когато с Линк бяхме гонили едно улично куче из срутващите се тунели в Съмървил.
Мисля, че най-странното в цялата ситуация беше именно това — колко обикновено изглеждаше всичко сега, след като бяхме открили тайния ключ към картата. Да го следваме беше най-лесната част.
Досега.
— Това е. Тук трябва да е.
Лив вдигна поглед от картата. Погледнах напред пред нас, където едно дървено стълбище водеше нагоре към врата, чийто силует се очертаваше от слънчевите лъчи, проникващи през процепите й.
— Сигурна ли си?
Тя кимна и пъхна картата в джоба си.
— Тогава да проверим какво има там.
Започнах да се катеря по стъпалата към вратата.
— Не бързай толкова, любовнико. Какво има според теб от другата страна на вратата? — дръпна ме рязко Ридли. Изглеждаше толкова нервна, колкото аз се чувствах.
Лив изучаваше вратата.
— Според легендите — древна магия, нито Светлина, нито Мрак.
Бившата чародейка поклати глава.
— Нямаш представа за какво говориш, Пазителко. Древната магия е неконтролируема. И безгранична. Хаос в най-чистата форма. А това не е подходящата комбинация за щастлив край на вашата малка експедиция.
26
Морските острови (The Sea Islands) — верига от малки бариерни островчета по крайбрежието на Атлантическия океан. На брой са около 100. Разположени са покрай Южна Каролина, Каролина, Джорджия и Флорида. — Б.пр.