Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Годините бяха лишили тялото на Стареца от подвижност, но явно не бяха оказали влияние на веждите му, които подскочиха и достигнаха достойни за възхищение височини.
- Драконовите хора, казваш? Може би ще сме си от полза един на друг?
Лам хвърли бегъл поглед на мръсните белязани и брадясали физиономии.
- Предполагам, един съюзник в повече никога не е излишен.
- Самата истина! Човек, загубил се в пустинята, приема толкова вода, колкото му предложат и от когото му я предложи, нали така, Темпъл?
- Аз май бих предпочела жаждата - промърмори Шай.
- Аз съм Лам. Това е Шай. - Севернякът вдигна чаша и дупката на мястото на липсващия му пръст беше ясно забележима въпреки бинтовете.
- Деветопръст северняк - каза замислено Коска. - Един приятел на име Тръпката те търси из Близка страна.
- Не съм го срещал.
- Ааа. - Коска размаха бутилката към Лам. - Аз пък помислих, че това е негова работа.
-Не.
- Изглежда, имаш много врагове, господарю Лам.
- Напоследък не мога да се изсера, без да си навлека нови.
- Предполагам, зависи от това на чия глава сереш. Страховит тип е Коул Тръпката и не мисля, че годините са го размекнали. Познаваме се с него от Стирия. Понякога започвам да мисля, че вече съм срещнал всички хора на света и на всяко ново място, на което отида, виждам само познати лица. - Изпитателният му поглед спря на Савиан. - Но ето че не познавам този господин.
- Казвам се Савиан. - Той се изкашля в юмрука си.
- И какво те води в Далечна страна? Лековитият климат?
Савиан понечи да отговори, но застина с отворена уста и наоколо настана неловко мълчание. Неколцина от наемниците все още бяха с ръце на оръжията си.
- Кантлис отвлече и неговото дете - каза изведнъж Шай. - Казва се Колем. Той дойде с нас да го търси.
След още малко мълчание почти с неохота Савиан каза:
- Момчето ми, Колем. - Изкашля се, прочисти гърло и продължи: -Надявах се Кантлис да ме отведе до него.
Темпъл изпита почти истинско облекчение, когато двама от биячите на Кмета довлякоха въпросния разбойник в игралната зала. Ръцете му бяха в окови, лицето му беше подуто и насинено също като това на Лам, а някога хубавите му дрехи бяха станали на парцали. Едната му ръка висеше като безчувствена и влачеше леко единия си крак, докато ходеше.
- Неуловимият Грега Кантлис! - извика Коска, когато хората на Кмета го хвърлиха в краката му. - Няма страшно, момче. Аз съм Никомо Кос-ка, известен наемник и така нататък и така нататък, и имам няколко въпроса за теб. Съветвам те да се замислиш много внимателно върху отговорите си, защото животът ти може да зависи от тях, и така нататък.
Кантлис обходи с поглед Шай, Савиан, Лам и повече от дузината наемници и с инстинкта на страхливец, така добре познат на Темпъл, веднага забеляза смяната на силите. Той закима енергично.
- Преди няколко месеца си купил коне в град на име Грейър. Използвал си ето такива монети. - С жеста на обигран фокусник, Коска извади една от златните монети. - Антична имперска монета.
Погледът на Кантлис прескочи от златото в ръката на Коска към лицето му и зашариха по него, все едно се опитваше да го разчете.
- Да. Самата истина.
- Купил си конете от бунтовници, които се бият за независимостта на Старикланд от Съюза.
-Да.
-Да?
-Да!
Коска се надвеси над него:
- Откъде са монетите?
- Драконовите хора ми платиха с тях. Диваците от планините, оттатък Бийкън.
- Платили са ти за какво?
Той облиза разцепените си устни:
- За децата.
- Грозна работа - промърмори Суорбрек.
- Важи за почти всяка работа. - Коска се приведе още по-ниско. -Имат ли още от тях?
- Повече, отколкото мога да си представя, така каза той.
- Кой?
- Уердинур. Водачът им.
- Повече, отколкото мога да си представя. - Погледът на Коска светна като златото, за което мислеше. - Значи ми казваш, че драконовите хора са в съюз с бунтовниците?
- Какво?
- Че тези диваци финансират и може би дори укриват бунтовническия водач Контъс.
Кантлис замига на парцали.
- Ъъъ... да?
- Да - усмихна се широко Коска. - И когато моят работодател, инквизитор Лорсен, те попита същото, ти какво ще отговориш?
Сега и Кантлис се усмихна, осъзнал, че шансовете му за оцеляване се бяха подобрили в пъти.
- Да! Този Контъс е там, при тях, сигурен съм! Ами че как, сигурно се готви с парите им да започне нова война!
- Знаех си! - Коска сипа едно питие в чашата на Лам. - Ние ще ви придружим нагоре в планината и ще изтръгнем като корен този бунтовник! Този злощастник ще бъде нашият водач и така ще си извоюва отново свободата.