Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Мамка му, какъв студ.
- Хм, това е нищо - изръмжа Суийт. - Навремето ни застигна виелица в планината при Хайтауър, два месеца изкарахме затрупани в преспите. Такъв студ беше, че алкохолът замръзна в бутилките. Трябваше да ги чупим и да си го делим на парчета.
- Шшш - промърмори Плачеща скала и от посинелите й устни излезе едва забележимо облаче пара.
Досега Шай се чудеше дали не беше замръзнала още преди часове с лулата в зъбите. В продължение на цялата сутрин не беше мигнала повече от три пъти, взираше се в Бийкън през шубрака, който бяха избрали за скривалище миналата вечер.
Не че там имаше какво да се види. Лагерът беше мъртвило. Снегът по единствената улица беше навят пред вратите, а по натежалите от ледени висулки покриви беше натрупан на високи преспи и като цяло беше непокътнат, с изключение на виещите се следи на самотен вълк. Нямаше дим от комините, нито светлина зад вкочанените чергила на почти погребаните под снега палатки. Древните гробници бяха станали просто бели могили. На върха на порутената кула, на която в далечни времена е горял сигналният огън, дал името на лагера5, сега имаше само сняг. Ако не бяха жалостивият вой на вятъра в окаяните борове и ели и потупването на капак на прозорец, мястото щеше да е по-тихо от гробницата на Ювенс.
Шай не беше от хората, които ги биваше в чакането, и това не беше тайна за никого, но лежането в шубрака й напомняше прекалено много за бандитските години. По корем в прахоляка и Джег до нея дъвче ли, дъвче, после плюе и пак дъвче в ухото й, а Нийри лее нечовешки количества пот - лежат и чакат някой пътник да извади лошия късмет да мине по пътя отдолу. Отвън закоравялата разбойница, Дим, зла до мозъка на костите си, а отвътре малко момиченце с невероятно лош късмет, на крачка да полудее от постоянния страх. Страх от онези, които я преследват, от онези с нея, но най-вече - от самата себе си. Никога не знаеше какво ще направи в следващия момент. Имаше чувството, че е марионетка в ръцете на злобен лунатик, без никакъв контрол над ръцете и устата си и само мисълта за това я караше да потреперва и да иска да се измъкне от кожата си.
- Не мърдай - прошепна Лам, той самият неподвижен като пън.
- Защо? Няма никой наоколо, мястото е по-мъртво от...
Плачеща скала вдигна един чепат показалец пред лицето на Шай и
бавно го наклони към края на гората от другата страна на лагера.
- Виждаш ли двата големи бора ей там? - прошепна Суийт. - И трите скали между тях, дето приличат на пръсти? Там им е скривалището.
Шай вторачи поглед в безцветната плетеница от сняг, скала и дърво, докато не я заболяха очите. И най-накрая успя да зърне едва доловимо за окото движение.
- Един от тях? - прошепна тя.
Плачеща скала вдигна два пръста.
- Те се движат по двама - обясни Суийт.
- Ооо, бива си я - прошепна Шай и се почувства като пълен аматьор в компанията им.
- Най-добрата.
- Как ще ги накараме да излязат оттам?
- Сами ще си излязат. Стига онова ненормално пиянде, Коска, да удържи на думата си и си свърши работата.
- Никаква гаранция за това - промърмори Шай.
При все цялото бръщолевене на Коска за бързи действия, дружината му се мота из Крийз като рояк мухи около лайно в продължение на цели две седмици, преди да попълнят продоволствието си, разбирай да са обърнали града нагоре с краката и да са причинили куп различни неприятности. А после им отне дори повече да изминат няколкото дузини мили по високото плато между Крийз и Бийкън в постоянно влошаващо се време и следвани от тълпа от най-амбициозните курви, комарджии и амбулантни търговци от Крийз, които все още таяха надежди да изкоп-чат от наемниците каквито пари не бяха успели да похарчат в града. И през цялото това време Стареца се любуваше с огромна усмивка на уста на мудния им безпорядък, все едно си беше съвсем в реда на нещата, и не спираше да раздува измислените истории от славното си минало, за да може онзи идиот, биографът му, да ги запише.
- Според мен дъртото копеле го бива на думи, но не и на дела...
- Шшт! - изсъска Лам.
Ято възмутени врани се вдигнаха с крясъци в студеното небе и Шай се притисна към земята. Вятърът донесе приглушения шум от викове, тропот и дрънчене и в далечината се появиха ездачи. Бяха двайсетина и препускаха през заснежената долина, пришпорвайки запотените и обвити в пара коне с всички сили.
5
Beacon (англ.) - сигнален огън, място за палене на сигнален огън. - Б.пр.