Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Тези господа ли са целият ви контингент? - попита Кмета, оглеждайки мърлявите, чешещи се, плюещи или просто мотаещи се из игралната й зала наемници.
- О, не, ни най-малко! Изгубихме хора по пътя през Далечна страна
- неизбежните дезертьорства, треската и малко неприятности с духовете,
- но тези юнаци са просто представителната група на дружината. Оставих останалите извън пределите на града, защото, ако бях довел всичките триста...
- Двеста и шейсет - прекъсна го Дружелюбния.
При споменаването на бройката лицето на Кмета пребледня още повече.
- Броиш ли инквизитор Лорсен и практиците му?
- Двеста шейсет и осем.
При споменаването на инквизицията лицето на Кмета придоби мъртвешки цвят.
- Ако бях довел двеста шейсет и осем съсипани от път бойци на място като това, честно казано, щеше да настъпи истинска касапница.
- Но не от хубавите - вметна Бракио и изтри насълзеното си око.
- Има хубави касапници? - промърмори под нос Кмета.
Коска засука замислено мустак:
- Е, има. различни степени, ако не друго. А ето го и него!
Черното му палто беше поизносено от дългия път и времето, бузите
му бяха обрасли с рехава русолява брада, беше по-изпит отпреди, но очите на инквизитор Лорсен горяха със същата решителност и целеустреме-ност както при Мулкова. Всъщност дори повече.
- Това е инквизитор Лорсен. - Коска се почеса замислено по пъпча-салия врат. - Настоящият ми работодател.
- За мен е удоволствие. - На Темпъл му се стори, че долови напрежение в гласа на Кмета. - Ако позволите да попитам, по каква работа е инквизицията на Негово Величество в Крийз?
-Издирваме избягали бунтовници! - обяви на всеослушание Лорсен. - Предатели на Съюза!
- Тук сме много далеч от Съюза.
Усмивката на Лорсен, изглежда, успя да смрази кръвта на всички присъстващи.
- Ръката на Негово Високопреосвещенство стига по-далеч с всяка изминала година. Обявени са високи възнаграждения за залавянето на определени личности. Из града ще бъдат разлепени афиши със списък от имена, предвождани от това на предателя, убиеца и главен подбудител на въстанието Контъс.
Савиан се задави от кашлица и Лам започна да го тупа по гърба, но Лорсен беше прекалено зает да гледа отвисоко Темпъл, за да забележи.
- Виждам, че си се събрал отново с този безскрупулен мошеник.
- О, хайде, де. - Коска стисна бащински рамото на Темпъл. - Известна доза безскрупулност, а също и мошеничество са много положителна черта за всеки юрист. Но отдолу се крият невиждани съвест и морал. Мога да доверя живота си на този човек. Или поне шапката си. - Той я свали и я сложи върху чашата на Темпъл.
- Твоя работа, стига да не му доверяваш моята. - Лорсен махна на практиците. - Да вървим. Имаме да задаваме въпроси.
- Очарователен човек - каза Кмета, изпровождайки го с поглед.
Коска задрапа пъпчасалия си врат, после вдигна ръка и огледа внимателно резултата под ноктите си.
- Инквизицията се слави с това, че наема най-възпитаните измежду всички фанатизирани мъчители.
- И най-големите грубияни измежду наемниците, както изглежда.
- Работата си е работа. Но аз имам и свои мотиви да бъда тук. Търся мъж на име Грега Кантлис.
Тишината се спусна над стаята като мокър сняг.
- Мамка му - прошепна Шай.
Коска я погледна очаквателно:
- Виждам, че името не е непознато?
- Преминава от време на време през града - подбра внимателно думите си Кмета. - И ако го намерите, тогава какво?
- Тогава аз, моят юрист - няма нужда да споменавам моя доблестен работодател инквизитор Лорсен - ще си тръгнем от града. Наемниците, осъзнавам това, имат лоша репутация, но ви уверявам, че не сме дошли да търсим неприятности. - Той разклати небрежно бутилката, вторачен в плискащия се на дъното алкохол. - Защо, имате представа относно местонахождението на Кантлис ли?
Настъпи продължително мълчание, придружено от размяна на погледи. Лам вдигна глава. Лицето на Шай се изпъна. Кмета ги удостои с извинителен поглед и леко повдигне на рамене:
- Окован е в избата ми.
- Кучка - издиша тежко Шай.
- Кантлис е наш. - Лам се надигна от бара, изправи се в цял ръст и облегна една бинтова длан на дръжката на меча.
Част от наемниците изпъчиха гърди и заеха заплашителни пози -приличаха на котараци в огряна от лунна светлина задна уличка. Дружелюбния не помръдна. Погледът му си остана все така безизразен, продължи да върти потракващите зарове в ръката си.
- Ваш? - попита Коска.
- Изгори фермата ми, отвлече децата ми и ги продаде на някакви диваци. Проследихме го дотук чак от Близка страна. Ще ни отведе през планината до драконовите хора.