Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Но нечия ръка стигна до нея преди неговата.
- Ти по-добре не пипай това - изръмжа Темпъл.
- Е, как да я изпия тогава?
Този глас накара по гърба му да пробяга ледена тръпка. Очите му се плъзнаха към ръката - кожа на старец, оцвъкана с тъмни петънца, нащърбени нокти с черно под тях и безвкусен пръстен на показалеца. Продължиха нагоре през мърлявата бродерия на ръкавела, лекьосания плат, нагръдника с лющеща се позлата, кльощавия изринат врат и спряха на лицето. Това до болка познато хлътнало лице - остър нос, влажни очи и засукан с помада посивял мустак.
- О, боже - изпъшка Темпъл.
- Не съвсем, но си близко - отвърна Коска и на сбръчканото му лице грейна дежурната лъчезарна усмивка, на която само той бе способен - самата дружелюбност. - Вижте кой е това, момчета!
Темпъл видя поне две дузини добре познати и дълбоко омразни физиономии.
- Кой би повярвал? - усмихна се Бракио, разкривайки два реда пожълтели зъби. Беше се сдобил с няколко нови ножа от последната им среща, но иначе си беше все същият.
- Ликувайте, вий, праведни - избоботи Джубаир, цитирайки едно от кантикските писания, - за завръщането на блудния син.
- Беше тръгнал да поразузнаеш напред, а? - ухили се подигравателно Димбик, приглаждайки назад коса и опъвайки парадния пояс, който беше придобил вида на мазен парцал с неопределен цвят. - Да поведеш дружината по пътя на славата.
- Ах, питие, питие, питие... - Коска надигна бутилката на Темпъл. - Не ви ли казах на всички? Има ли човек търпението да изчака достатъчно дълго, всичко си идва на мястото. След като загубих дружината си, в продължение на години се скитах без пукната пара в джоба, брулен от ветровете и съдбата, брутално брулен, Суорбрек, това си го запиши. -Писателят също се беше променил от последната им среща. Косата му беше избуяла доста, дрехите му бяха овехтели, ноздрите - зачервени и разранени, а ръцете му трепереха още повече, когато затърси молива из джобовете си. - Но ето ме днес тук, отново командир на дружина славни бойци! Няма да повярвате, но сержант Дружелюбния някога се е числял към престъпното братство. - Безвратият сержант повдигна едва доловимо вежда. - Но днес той стои до мен, моят верен съратник, какъвто му е било писано да бъде. И накрая ти, Темпъл? Има ли по-подходяща роля за човек с твоите ненадминати таланти и долен характер от тази на мой юридически съветник?
Темпъл сви безпомощно рамене.
- Аз поне не се сещам.
- Тогава да празнуваме тази съдбовна среща! Едно за мен. - Старецът отпи мощна глътка и ливна с усмивка на уста няколко капки в чашата на Темпъл. - Едно за теб. Мислех, че спря да пиеш?
- Реших, че е дошъл идеалният момент да започна отново - изграчи пресипнало Темпъл. Беше очаквал Коска да заповяда да го убият, но вместо това, както изглеждаше, дружината просто щеше да го приобщи, все едно нищо не е станало. Ако имаше Бог, той явно беше намразил сериозно Темпъл през последните няколко години. Но можеше ли да го вини за това? Започваше да споделя чувствата му към себе си.
- Господа, добре дошли в Крийз! - Кмета влезе с бърза стъпка. - Моля да ни извините за бъркотията, но... - Тя забеляза Стареца и лицето й пребледня. Темпъл за пръв път я виждаше да губи самообладание. - Ни-комо Коска - прошепна тя.
- Самият той. А вие трябва да сте Кмета. - Той се поклони сковано, погледна лукаво изпод вежди и добави: - По тези земи. Очевидно днес е ден на подновените познанства.
- Познавате ли се? - попита Темпъл.
- Ами - смотолеви Кмета. - Какъв. невероятен късмет.
- Казват, че късметът е жена. - Старецът смушка Темпъл с гърлото на бутилката и той изпъшка. - Усмихва се на онези, които най-малко я заслужават!
Темпъл видя с периферното си зрение Шай да слиза по стълбите и да отива при Лам и Савиан, които до момента бяха наблюдавали мълчаливо новодошлите. Коска в това време вече препускаше чевръсто към прозореца, подрънквайки с шпори. Пое дълбоко дъх, очевидно наслаждавайки се на мириса на изгоряло дърво, и започна да поклаща глава в такт с полюшващите се на бесилката тела.
- Харесва ми как сте украсила града - подметна през рамо на Кмета.
- Много. апокалиптично. Май ви е станало навик да оставяте градове под командването ви в руини.
И по това си приличаха със Стареца, отбеляза наум Темпъл. Осъзна, че чопли конеца, с който беше зашито едно от копчетата на ризата му, и спря.