Далечно ехо

Лин се намръщи.

— По-късно ли са я открили? Като че ли си спомням нещо за някакво второ претърсване на жилището ви — Мондо се оплакваше, че пак обърнали всичко наопаки седмици след убийството.

Алекс се опита да си припомни.

— След първото претърсване… да, дойдоха още веднъж, след Нова година. Помня, че остъргваха боя от стените и тавана. И ни разпитваха дали наскоро не сме ги пребоядисвали — той се засмя. — Само това липсваше, да боядисваме. Освен това си спомням, че Мондо ги беше чул да говорят за някаква жилетка. Тогава той предположи, че търсят нещо, което някой от нас е носил. Но очевидно не е било така. Говорели са за жилетката на Роузи — заключи той доволно.

— Следователно по жилетката й е имало следи от боя — каза замислено Лин. — Затова са вземали образци за сравнение.

— Да, но очевидно образците от нашето жилище не са съвпаднали със следите по жилетката — нали иначе положението ни щеше да стане още по-тежко.

— Питам се дали сега са направили нов анализ. Лоусън спомена ли нещо такова?

— Всъщност не. Каза само, че не разполагали тъкмо с дрехите, по които имало материал, подходящ за по-съвременен анализ.

— Това са пълни глупости. Имаш ли представа колко се е усъвършенствал анализът на боите. Сега получавам от лабораториите далеч по-детайлни анализи в сравнение с информацията, която ми пращаха дори преди четири-пет години. Редно е да изследват жилетката наново. Трябва да се видиш пак с Лоусън и да настояваш за ново изследване.

— Каква полза от ново изследване, след като не знаят с какви образци да правят сравнения. Лоусън няма да се подчини само защото аз настоявам.

— Но нали ти каза, че той държи да приключи успешно това следствие?

— Лин, ако имаше какво да се направи, те отдавна щяха да са го свършили.

Лин внезапно се зачерви от яд.

— Божичко, Алекс, чуваш ли се въобще какво говориш? Наистина ли имаш намерение да седиш и да чакаш каква друга катастрофа ще връхлети в живота ни? Брат ми е мъртъв. Някой е влязъл най-спокойно в дома му и го е убил. Единственият човек, който би могъл да ти помогне, те смята за параноик. Не искам да умреш и ти, Алекс. Не искам дъщеря ти да не помни баща си.

— Да не мислиш, че аз го искам? — Алекс притисна бебето към гърдите си.

— Тогава престани да се държиш като безгръбначно същество. Ако вие двамата с Уиърд сте прави, човекът, който е убил Зиги и Мондо, ще преследва и вас. Единственият начин да се отървете, е убиецът на Роузи да бъде разкрит най-сетне. Ако Лоусън не иска да се занимава с това, опитай да го откриеш ти. Не би могъл да имаш по-добра мотивация от тази, която в момента спи в ръцете ти.

Лин беше права. От мига, в който се роди Давина, Алекс не беше на себе си от вълнение, и още не можеше да свикне с дълбочината на това ново чувство.