Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Ще ви изпратя запис. Каква сума ще бъде необходима?
— Петстотин долара са достатъчни — Мейкин продиктува номера на сметката си на Уиърд. — Веднага щом получа парите, се заемам с работата. Благодаря ви, че се обърнахте към мен.
Уиърд затвори телефона. Странно, но проведеният разговор го беше успокоил. Пийт Мейкин не си беше губил времето да разпитва за какво му е необходима търсената информация, нито пък се бе опитал да представи задачата като по-сложна, отколкото бе всъщност. Правеше впечатление на човек, комуто може да се има доверие. Уиърд се качи в спалнята, свали свещеническите одежди и ги замени с удобни джинси, бежова памучна риза и меко кожено яке. Беше подредил вече пътната си чанта, оставаше само да прибере Библията от обичайното й място на нощното му шкафче. Пъхна я в един страничен джоб, огледа добре познатата стая, притвори очи и започна да се моли.
След около час той вече излизаше от паркинга за дълъг престой до летището в Атланта. Имаше достатъчно време да се регистрира за полета до Сан Диего. Още довечера смяташе да мине границата и да потърси анонимността на някой евтин мотел в Тихуана. При нормални обстоятелства никога не би избрал да отседне на такова място, а това гарантираше допълнително безопасността му.
Който и да си бе поставил за цел да се добере до него, нямаше да успее да го стори.
Джаки изгледа мрачно Алекс.
— Тя не е тук.
— Знам. Исках да поговоря с вас.
Тя изсумтя презрително и скръсти ръце. Днес беше с кожени панталони и тясна черна тениска. На едната й вежда блещукаше мъничък брилянт.
— Да ме предупредите да я оставя на мира, а?
— Кое ви кара да мислите, че това е моя работа? — попита спокойно Алекс.
Тя повдигна вежди.
— Защото сте мъж, защото сте шотландец, и защото тя е част от семейството ви.
— Не е необходимо да търсите разправия, това може само да ви навреди. Вижте, дойдох да поговорим, защото ми се струва, че можем да си бъдем от полза.
Джаки наклони глава встрани и го изгледа нахално.
— Не спя с мъже — това би трябвало вече да ви е станало ясно.
Вбесен, Алекс се обърна, за да си тръгне. Беше поел риска да ядоса Лин за нищо и никакво.
— Само си губя времето тук. Очаквах, че ще оцените предложението ми, защото то би могло да свали подозренията от вас.
— Чакайте малко. За какво ви е да ми предлагате помощ?
Вече стъпил на външната площадка, той спря.
— Можете да сте сигурна, че това не се дължи на природния ви чар. Ако осъществите идеята ми, и аз ще се успокоя.
— Макар да се съмнявате, че може да съм убила вашия зет.
Алекс изпъшка.
— Вярвайте ми, бих спал много по-спокойно, ако можех да вярвам, че вие сте виновна за смъртта му.
Джаки се наежи.
— Защото в такъв случай лесбийката би си получила заслуженото, нали?
— Можете ли поне за пет минути да забравите предразсъдъците си? — сопна се ядосано Алекс. — Щях да съм доволен, ако знаех, че вие сте виновна за смъртта на Мондо, защото в такъв случай бих се почувствал в безопасност.
Джаки отново наклони глава на една страна, неволно заинтригувана.
— Това действително звучи много странно.
— На площадката ли ще разговаряме?
Тя го покани с жест да влезе и отстъпи встрани.
— По-добре ще е да влезете. В какъв смисъл „в безопасност“? — попита тя, когато той се върна, взе стол и седна.
— Имам някои предположения във връзка със смъртта на Мондо. Не знам дали ви е известно, но друг мой приятел загина при съмнителни обстоятелства само преди няколко седмици.
Джаки кимна.
— Елен спомена нещо такова. Бил е приятел на вас и Мондо от студентските години, нали?
— Бяхме четирима приятели. Израснахме заедно. Бяхме близки още в гимназията и заминахме заедно да следваме. Една вечер се връщахме доста пияни от купон и се натъкнахме на тялото на млада жена…
— Знам цялата история — прекъсна го Джаки.
Алекс бе обзет от облекчение, че няма да се наложи да повтаря целия разказ за последиците от убийството на Роузи Дъф.
— Добре, значи сте наясно. Това, което ще ви кажа сега, може да прозвучи налудничаво, но според мен Мондо и Зиги загинаха, защото някой си е наумил да отмъщава за смъртта на Роузи Дъф. Така се казваше убитото момиче — допълни той.