Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— А какво ще кажете за братята на Роузи? Още на времето едва се удържаха да не ни пречукат. Вие ми казахте, че сте ги предупредили да не ни тормозят, и че сте ги убедили да не създават допълнителни поводи за скръб на майка си. Жива ли е още майка им? Може би вече не им се налага да се съобразяват с нея? Възможно ли е точно заради това Брайън Дъф да си е позволил да издевателства над нас на погребението на Мондо?
— Наистина, господин и госпожа Дъф са вече покойници. Но струва ми се, че братята Дъф не представляват никаква опасност за вас. Аз самият разговарях с Брайън преди няколко седмици. По нищо не личеше да замисля отмъщение. Що се отнася до Колин, той работи на петролните сонди в Персийския залив. Беше си у дома по Коледа, но когато Дейвид Кър загина, изобщо не беше в страната — Лоусън си пое дълбоко дъх. — Той се ожени за едно момиче, с което на времето работехме заедно — Джанис Хог. По стечение на обстоятелствата тъкмо тя се намеси, за да отърве господин Маккий от братята Дъф. Когато се омъжи, Джанис напусна полицията, но никога не би допуснала мъжът й да нарушава закона — и то по такъв начин. Мисля, че поне в това отношение можете да бъдете спокоен.
Алекс долови искреното убеждение в гласа на Лоусън, но то не го успокои кой знае колко.
— Вчера Брайън Дъф не беше особено добронамерен — възрази той.
— Не се и съмнявам. Но нека погледнем обективно на нещата — нито Брайън, нито Колин Дъф биха били в състояние да скроят такъв сложен план за действие. Ако бяха решили да убият вас и вашите приятели, най-вероятно щяха да ви причакат пред първата кръчма и да ви отнесат главите с някоя пушка. Сложните планове не са в техния стил — каза сухо Лоусън.
— С което изчерпваме възможните заподозрени — Алекс понечи да стане.
— Не съвсем — каза едва чуто Лоусън.
— Какво искате да кажете? — попита рязко Алекс, усетил как отново го обзема безпокойство.
Лоусън доби гузния вид на човек, казал неволно нещо, което е трябвало да пази в тайна.
— Не ми обръщайте внимание, просто мислех на глас.
— Вижте какво, не си въобразявайте, че ще ме отпратите просто така. Какво искахте да кажете с това „не съвсем“?
Алекс се приведе напред, като че ли всеки момент щеше да скочи и да сграбчи Лоусън за реверите на безукорно скроената му униформа.
— Не биваше да казвам това. Съжалявам, просто не мога да не разсъждавам като полицай.
— Доколкото знам, именно за това ви плащат. Хайде, казвайте.
Очите на Лоусън се стрелкаха ту наляво, ту надясно, като че ли търсеше път за бягство. Потри с ръка горната си устна, въздъхна тежко и каза:
— Синът на Роузи.
33
Лин гледаше стъписано Алекс, без да спира да полюлява лекичко дъщеря им, която държеше на ръце.
— Я повтори! — каза тя.
— Роузи е имала син. Това е нещо, което така и не се е разбрало навремето. По някаква причина патоанатомът не е забелязал по време на аутопсията, че е раждала. Лоусън призна, че тогавашният съдебен лекар бил някакво старче пред пенсия, и при това пиел доста. Допълни обаче в негова защита, че раната в корема може да е прикрила следите. Разбира се, никой от семейството не казал нищо, защото се страхували да не се разчуе, че е зарязала детето си. Освен това образът на невинна жертва веднага е щял да бъде изместен от представата за момиче, което е получило това, което си е просило. Човек не може да ги вини, че са мълчали.
— Но аз не ги обвинявам — достатъчно е само да си припомня как отвратително се държаха журналистите с вас, за да приема, че всеки на тяхно място би направил същия избор. Но от къде на къде синът се появява чак сега?
— Според Лоусън бил осиновен и едва миналата година решил да потърси истинската си майка. Открил жената, която била управителка на приюта по времето, когато Роузи отишла да роди там — и от нея разбрал, че така и не го очаква щастлива семейна среща.
Давина изплака, Лин й се усмихна и пъхна малкия си пръст в устата й.
— Трябва да е било ужасно за него. Вероятно човек трябва да събере много смелост, за да тръгне да търси истинската си майка, съзнавайки, че тя вече веднъж се е отказала от него — и че това може да се повтори. И все пак сигурно се е бил вкопчил в надеждата, че тя ще го посрещне с разтворени обятия.