Далечно ехо

Той се изтегли нагоре и се облегна на ръката й.

— Вероятно ще ми се изсмее в лицето.

— Но не е изключено и да приеме разказа ти достатъчно сериозно, та да направи някои проучвания. Не е в негов интерес да си затваря очите, ако има опасност неизвестно лице да се счита в правото си да раздава правосъдие. Дори да изключим всичко останало, това би представило полицията в недобра светлина.

— Във връзка с това трябва да ти кажа и още нещо — каза Алекс.

— Сега пък какво има?

— След погребението се появи единият от братята на Роузи Дъф. Изобщо не скри пред мен и Уиърд злорадството си.

Лин го изгледа стреснато.

— О, Алекс, трябва да е било ужасно — не само за вас двамата, но и за него. Горкият човек, явно още не може да се примири — след всички тези години.

— Това не е всичко. Той ни каза, че веществените доказателства по случая Роузи Дъф са били загубени. Изчезнали са доказателствата, благодарение на които подозрението можеше да бъде снето от нас, след подлагането им на ДНК-анализ.

— Шегуваш ли се?

— Де да беше така.

Лин поклати глава.

— Но това е още една причина да разговаряш с Лоусън.

— Мислиш ли, че ще му бъде приятно да му натрия носа за този гаф?

— Не ме е грижа какво ще му е приятно и какво не. Ти трябва да разбереш със сигурност какво става. Ако някой наистина е решил да си отмъщава, може именно съзнанието, че няма да получи желаното възмездие, да го е тласнало по този път. Обади се на Лоусън още утре. Уговори си среща с него. Това ще ме успокои поне малко.

Алекс стана и започна да се съблича.

— Щом е така, ще го направя. Но няма да е моя вината, ако Лоусън внезапно реши, че неизвестният изпълнител на присъди е прав и ме арестува.