Невинна кръв

-      Камъкът не е счупил само крилото - рече Ерин. - Убил е гълъба.

-      Колко му се искаше да може да върне времето - каза Арела.

Рун разбираше и това чувство. Представи си лицето на Елизабета под лъчите на слънцето.

Томи се обърна към Арела и присви едното си око.

-      Откъде знаеш какво е правил Иисус и какво си е мислел?

-      Бих могла да кажа, че е защото съм стара и мъдра, или защото съм прорицателка. Но в действителност зная тези неща, защото той ми ги разказа. Втурна се при мен, целият в пясък и сажди, и ми разказа какво се е случило.

Ерин се облещи.

-      Значи не просто си довела светото семейство в Сива. А и си останала тук и си бдяла над тях.

Арела сведе глава.

Кристиан се прекръсти. Дори ръката на Рун несъзнателно се вдигна към кръста на гърдите му. Тази жена бе познавала Христос и бе споделяла първите му радости и мъки. Тя бе наистина свята.

Арела обгърна с жест кратера.

-      Иисус стоеше точно тук, където стоим ние в момента.

Рун си представи извора. А също и птицата и момчето на брега. Но какво бе станало след това?

Арела продължи напред. Следващата картина показваше момчето с вдигнати високо ръце. От дланите му излизаха лъчи, изрязани в стъклото. И сред тези лъчи летеше гълъбът с широко разперени криле.

-      Излекувал го е - каза Ерин.

-      Не - отвърна Арела. - Върна го към живот.

-      Неговото първо чудо - ахна Рун.

-      Точно така. — Гласът на Арела не бе ликуващ. — Но светлината на това чудо привлече тъмния поглед на друг, който го търсеше, откакто ангелът се яви на Мария с радостната вест.

-      Цар Ирод ли? - попита Джордан.

-      Не. Много по-голям враг, на когото дори Ирод не би могъл да съперничи.

-      Значи не е човек, ако не се лъжа? - предположи Ерин.

Арела ги отведе при следващия панел, на който момчето беше изправено срещу фигура от дим с огнени очи.

-      Наистина не е човек, а неумолим враг, който издебна момчето не поради омраза към самото него, а защото винаги се е мъчил да разруши направеното от баща му.

- Говориш за Луцифер - тихо каза Ерин. Гласът ѝ бе изпълнен с ужас.

Рун се взираше в стъклото, в тъмния ангел, предизвикващ младия Христос - както щял да направи Сатаната, подложил на изкушения Христос в пустинята по-късно, когато Спасителят бил вече мъж.

-      Бащата на лъжите дойде тук, готов за битка — каза Арела. - Но някой друг се притече на помощ на момчето.

И пристъпи към следващия панел, на който момчето бе обгърнато от крилете на ангел, точно както сибилата бе обгърнала Томи днес сутринта.

-      Друг ангел му е дошъл на помощ. - Ерин се обърна към Арела. - Ти ли беше?

Лицето на сибилата омекна.

-      Иска ми се да беше така, но не е.

Рун разбираше съжалението в гласа ѝ. Каква привилегия би било да спасиш Христос.

-      Тогава кой? - попита Ерин.