Невинна кръв

Обърна се към Кристиан.

-      Не можем ли да отлетим на някое по-удобно за защита място?

-      Почти нямаме гориво, а и дори да имахме, хеликоптерът ни не е достатъчно бърз, за да избяга.

Джордан си представи изстреляни по тях ракети и каза с въздишка:

-      Ясно.

Свали картечния пистолет от рамото си. Мунициите му бяха на привършване. Ерин също провери пистолета си и сви рамене. Същото положение като при него.

Джордан ѝ се усмихна окуражаващо - или поне се надяваше да е така.

Ако се съдеше по изражението ѝ, не беше успял.

И тогава чу далечно буботене. Очите му различиха тъмно петънце на фона на пясъците. Към тях се носеше малък хеликоптер, летеше ниско и бързо. Можеше да побере най-много петима или шестима противници. И определено не бе въоръжен с ракети.

Поне това беше нещо.

Пилотът като че ли изстискваше максимално силите на машината, която оставяше зад себе си бяла диря. Джордан леко разкрачи крака, вдигна оръжието си и се прицели в кабината. Ако успееше да улучи пилота, може би хеликоптерът щеше да се разбие и да реши всичките му проблеми.

Докато хеликоптерът приближаваше, Джордан се прицели в дясната половина на издутата като мехур предна част, където би трябвало да е пилотът. Пръстът му докосна спусъка.

-      Чакай! - Кристиан избута дулото надолу.

Джордан отстъпи крачка назад.

-      Защо?

-      Това е Бернар - каза Рун. - Отпред, до пилота.

„Ох, искам и зрението им“.

Джордан не би разпознал и собствената си майка от това разстояние.

-      Това добра новина ли е, или лоша?

-      Малко вероятно е да открие огън по нас, ако питаш това - каза Кристиан. - Но не мисля, че и изгаря от радост.

-      Е, значи новината е предимно добра.

Хеликоптерът се насочи към тях и тромаво кацна на ръба на кратера. От опашката му избълва пушек, двигателят се закашля и млъкна.

Бернар скочи навън, съпровождан от едър пилот, същинско добиче в пилотски костюм. Здравенякът свали шлема си и се видя тъмночервена грива. От кабината зад тях се появиха две жени. Първата имаше дълга черна коса, вързана на плитка, и носеше броня на сангвинист. Втората беше с джинси, сребриста риза и дълго наметало, което се изду от вятъра, когато жената се отдели от групата. Джордан забеляза между китките ѝ проблясък на вериги.

Батори.

Тя приближаваше плашещо бързо, спускаше се по склона, като едва не се пързаляше по задник, без да я е грижа, че представлява недостойна гледка. Лицето ѝ бе загрижена маска, погледът ѝ не се откъсваше от един член на групата им.

-      Елизабет! - Томи изтича да я посрещне и я прегърна.

Тя го изтърпя за момент, след което грубо повдигна брадичката му и огледа шията му.

-      Изглеждаш добре - каза строго, но тонът ѝ не успя да скрие истинските ѝ чувства.

Джордан се наведе към Ерин.