Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Кристиан насочи хеликоптера към езерото на запад и се понесе към един от съседните хълмове. На върха му се бяха скупчили рушащи се каменни сгради около стара кула, която стърчеше в небето като обвинително вдигнат пръст.
Това бе останало от някогашния храм на оракула.
Ерин беше инструктирала Кристиан да ги откара там.
Джордан погледна отново Арела, която продължаваше да се взира навън. По съвършената ѝ буза се търкулна сълза.
- Не съм виждала това място от много време — каза тя.
Джордан не знаеше как да отговори.
- Това твой дом ли беше? — попита Ерин.
Жената кимна утвърдително.
- Това означава, че си била едновременно сибилата от Куме и либийската сибила. - Ерин се ококори, когато ѝ просветна. - Петте символа, петте пророчици, предрекли раждането на Христос... това си ти!
Арела отново кимна.
- Направих свои домове на много места в древния свят. - Погледна с копнеж навън, докато Кристиан насочваше хеликоптера към руините. — Този бе един от любимите ми. Макар че навремето бе много по-великолепен, разбира се. Да можехте да го видите по времето на Александър.
- Александър Велики ли? - изненадано попита Рун.
Ерин погледна Арела и каза-
- Според историческите извори той е идвал тук. И се е съветвал с теб.
Арела се усмихна.
- Беше прекрасен мъж, с къдрава кафява коса и блестящи очи, толкова млад, толкова изпълнен с желание да намери съдбата си, да я осъществи. Подобно на многото други, които дойдоха преди... и след него.
Тя се умълча тъжно.
Рун реши, че си мисли за Юда.
Арела въздъхна.
- Младият македонец дойде да се увери, че е синът на Зевс, че го чака съдба на завоевания и слава. И аз му казах, че това е вярно.
Джордан знаеше, че Александър е създал една от най- големите империи в древния свят, когато е бил на трийсет, и е умрял, без да претърпи нито едно поражение.
- Ами другият божествен син? — попита Ерин. — Според легендата Светото семейство е дошло тук, за да се спаси от гнева на Ирод.
Арела се усмихна.
- Такова красиво детенце...
Рун се размърда неспокойно. Джордан не можеше да го обвинява. Нима тя помнеше Христос като детенце?
Ерин се вгледа в Арела.
- Според Библията един ангел се явил на Мария и Йосиф и ги предупредил да бягат в Египет, за да се спасят от предстоящото клане. Пак ли си била ти?
Арела се усмихна. Обърна се към прозореца и се загледа към дърветата и езерата.
- Аз Го доведох тук, за да израсне в мир и безопасност.
От неделното училище Джордан знаеше за последните години на Христос, как е изчезнал в Египет малко след раждането си, за да се появи отново след дванайсетина години, когато посетил храма в Йерусалим и сгълчал някакви фарисеи.
Ерин също гледаше през прозореца и сигурно си представяше Христос като момче, как тича по тези улички и лудува в езерото.
- Искам да знам всичко...
- Дори аз не мога да твърдя това - рече Арела. - Но ще споделя с теб първото чудо на Христос. За да разбереш всичко, трябва да започнеш от него.
Ерин сви озадачено вежди.
- Първото му чудо ли? Когато превърнал водата във вино на сватбата в Кана?
Арела обърна тъжните си очи към Ерин.
- Това не беше първото му чудо.
14:07
„Не е било първото му чудо?“
Ерин беше потресена. Искаше да зададе още въпроси, но тази тайна трябваше да почака. Беше укорила Бернар, че поставя подобни тайни по-високо от живота на едно момче. Нямаше намерение да прави същото.
- Ами Томи? - попита тя и сложи длан на студеното му чело. - В онази зала каза, че можеш да го спасиш. Това вярно ли е?
- Мога - потвърди Арела. - Но трябва да го направим незабавно.
Сибилата се обърна и се наведе към Кристиан. Заговори бързо и посочи на запад, зад останките на храма.
Кристиан кимна и насочи хеликоптера натам.
Прелетяха над село от кирпичени къщи, които съществуваха от деветстотин години и някои бяха обитавани непрекъснато. Ерин се опита да си представи какво е да живееш в подобна постройка поколение след поколение. Сегашният ѝ университетски апартамент бе по-млад от нея и определено не можеше да се похвали със секващото дъха срастване с историята, което виждаше тук.