Невинна кръв

-      Това е свято място - каза Ерин. - Може би по-свято и от „Свети Петър“.

Бернар се намръщи към кратера.

-      Тук Христос е извършил първото си чудо - обясни Ерин. - Като дете.

-      Усещам голяма святост тук - прошепна Вингу.

Бернар явно също усещаше нещо и бавно кимна, но после се изправи и даде знак на Томи.

-      Тогава да видим дали книгата може да бъде благословена тук.

Батори остави Томи да иде при тях, макар и с неохота. Не че би могла да направи нещо. Въпреки че бе в състояние да се движи под това забулено от пепел небе, ясно си личеше, че слънцето е изпило силите ѝ - или може би това се дължеше на светостта под краката ѝ. Така или иначе, тя несъмнено си даваше сметка, че не може да се опълчи на сангвинистите — още повече на място, което им даваше сили.

Батори се загледа в подредените като на филмова лента изображения. Интересът й най-сетне привлече вниманието на Бернар и той също приближи и се завъртя в кръг, като местеше поглед от панел на панел, сякаш четеше по някаква бърза система.

После се обърна към Арела.

-      Това е историята, която унищожи в Йерусалим. — Отиде до последния панел и коленичи, за да докосне изобразения там меч. Гласът му бе пълен с болка. - Защо скри това от мен?

-      Светът не беше готов - просто обясни тя.

-      Коя си ти, че да съдиш за какво е готов светът? - Бернар се изправи и пристъпи към Арела с ръка на собствения си меч.

Джордан повдигна оръжието си.

Рун препречи пътя на Бернар.

-      Спри, приятелю. Остави миналото в миналото. Сега трябва да се изправим пред настоящето и бъдещето.

-      Ако можехме да се доберем до подобно оръжие... - Бернар поклати глава. Рун никога не го беше виждал толкова разстроен. - Представи си какви страдания бихме могли да спестим на света.

-      Помисли за страданията, които вие бихте причинили - каза Арела. - Бях в джамията, след като напусна Йерусалим. Видях какво са направили хората ти в името на Бог. Не бяхте готови. Светът не беше готов.

Рун докосна кръста на гърдите си и каза:

-      Нямаме време. Слънцето ще залезе след час.

Думите му като че ли най-сетне проникнаха през мъката и гнева на Бернар.

-      Прав си. - Той бръкна в джоба на бронята си и отново извади Кървавото евангелие. — Моля те, дете мое. Преди да е станало твърде късно. Трябва да благословиш тази книга.

Томи я взе. Беше смутен. Книгата изглеждаше огромна в малките му ръце.

-      Миналия път не се получи. И не забравяйте, че аз не съм Първият ангел.

Бернар го погледна озадачено. Кардиналът бе преживял дълъг ден на изненади, повечето лоши. Джордан знаеше какво е чувството.

-      Какво означава това?

-      Въпреки това опитай, Томи — каза Ерин. - Нищо лошо няма да стане.

-      Добре - със съмнение рече Томи, отвори книгата и приближи длан към страниците. - Аз, Томас Болар, благославям тази книга.

Всички се наведоха напред, сякаш очакваха чудо.

Отново не се случи нищо.