Прокрадващ се в сенките

— Ама че е голям! — с нотка на възхищение в гласа каза гоблинът, измервайки тялото на огра с малките си крачки.

— Слез от него, Кли-кли — Алистан Маркауз беше свалил шлема и сега навъсено гледаше гоблина. — Всъщност какво изобщо правиш тук?

— Воювам — и в потвърждение на думите си шутът размаха кинжала. — Заедно с Гарет. Ето, принцът ще потвърди.

— Трябва да се провери всяка стая и всеки коридор. Може да има оцелели — вместо потвърждение каза принцът.

— Веднага ще се разпоредя — кимна Алистан.

Стараех се да не съм в първите редици и ако може, да се измъкна колкото се може по-незабязано, но да се връщам сам в спалнята се боях. Ами ако изведнъж се натъкна на някой? И общо взето нямаше значение на кого, на оцелели нападатели или на ревностни гвардейци, готови на момента да нанижат на копие всеки. Просто така, за бройката. И после да уточняват враг ли съм или приятел.

— Хайде, Гарет, да вървим, тук не ни ценят — приближи се Кли-кли.

— И къде отиваме?

— Ами например да пийнем нещо!

— А, не! Сутринта ще тръгвам на път и смятам да поспя.

— Уф, винаги си толкова скучен! — разстрои се гоблинът, но въпреки това тръгна с мен да ме придружи към вратата.

Към нас се присъединиха Делер и Халас. Делер смяташе да потърси любимата си шапка, загубена в разгара на боя, а джуджето — да прави компания на Кли-кли в пиенето.

— Как е Мармота? — се обърна шутът малко по-късно към джуджето.

— Добре е, дори ребрата му са цели — Делер се почеса по врата. — Нашият Мармот си беше сложил броня.

— Е, ако огрът беше цапнал с дръвчето Котката… — проточи гномът.

Мда, Котката по принцип се биеше само по гащи.

— Делер, ще се присъединиш ли към нас? — Кли-кли прекрачи през проснатото тяло на гвардеец в сиво-синя униформа, но с бяла лента на ръкава.

— И още как! — нямаше нужда два пъти да каниш джуджето да си накваси гърлото.

— Видя ли, Гарет — подкачи ме шутът. — Не всички са такива дървени като теб.

Хвърлих кисел поглед на гоблина и той млъкна, осъзнавайки, че днес на крадеца не му е до шеги.

Гномът измърмори нещо под нос и като мушна мотиката под мишница, започна да прегъва пръстите на двете си ръце. Оказа се, че пресмята колко врагове е успял да убие днес. По неговата сметка излизаше, че са четиридесет и пет. Чувайки цифрата, Делер се препъна от възмущение и подхвърли, че самомнението на някои гноми е по-дълго от брадата им.

— Какво се заяждаш? — недоволно попита Халас. — Колко тогава мислиш, че съм убил?

— Девет — каза джуджето и вдигна от пода смачканата си шапка.

— Колко? — възмути се гномът. — Ние, гномите, воюваме…

— Да бе, воювате — прекъсна го Делер. — Навоювахте се на Полето на бурените. Знаем, знаем.

— Кой се е навоювал?! — гномът беше готов за бой. — Сритахме ви задниците!