Прокрадващ се в сенките

— Ти ли си ме пазил? — възмутих се аз, докато същевременно презареждах арбалета, този път с най-обикновени болтове.

— Аз! — да смутиш шута беше сложна задача. — Е, дори ТИ да не си съгласен, че те спасих, то така или иначе моята заслуга заслужава всички съкровища на Сиала. Нали аз измислих целия този гениален план да атакуваме нищо неподозиращите нападатели.

— Гледай да не умреш от самохвалство — отвърнах на Кли-кли, докато гледах как последният нападател пада пронизан от гвардейски меч.

— Отзад, Гарет! — изпищя гоблинът и аз рязко се обърнах.

От другата страна на коридора приближаваха цял отряд войници, но беше трудно да се разбере дали са гвардейци или преоблечени в гвардейски униформи врагове.

Виждайки, че насочвам арбалет към тях, те извикаха:

— Сталкон и Пролетен Жасмин!

— Гарет, от нашите са! — извика шутът, страхувайки се, че по невнимание мога да застрелям малкия син на царя, получил прозвището Пролетен Жасмин в случай, че…

Но това е вече друга история, надявам се, че и за нея все някога ще се намери и време, и място, и благодарни слушатели.

Многочисленият отряд гвардейци под командването на Сталкон-Жасмин приближи до нас.

— Виждам, Кли-кли, че ти също воюваш — усмихна се принцът.

Той беше само на осемнайсет, но вече съвсем уверено държеше меча, а господа гвардейците бяха готови да скочат и в огъня за бъдещия крал.

В младия Сталкон потеклото се усещаше. Той не приличаше на своя баща и на по-големия си брат — Сталкон Лишения от короната. Стройният и гъвкав принц беше взел много от майка си, втората жена на Сталкон Девети.

— Нашият славен шут всички ще победи — засмя се вече познатият ми от срещата пред портите гвардеец-барон.

— Ех, че хубаво! — към нас се приближи Халас, цялата му мотика, заедно с дръжката, беше в кръв.

Започнаха да се присъединяват и гвардейците, на които помогнахме да оцелеят.

— Мой принце! — куртката на лейтенант Изми беше напоена с кръв, но той стоеше здраво, без да обръща внимание на досадната драскотина. — Радвам се, че дойдохте да ни помогнете!

— Ей, не той дойде — шутът нямаше намерение да бъде изместен и смяташе да получи своя дял слава и признание. — Ако не бях измислил гениален план, майстор Гарет не беше изстрелял магически болтове, а славните господа Делер и Халас не бяха развъртели железата, вие, лейтенант, сега щяхте да лежите на пода заедно с хората си.

— Непременно ще те наградя с орден, скъпи Кли-кли — принцът се постара да запази сериозно изражение на лицето си.

— И маршалски жезъл — малко омекнал, изръмжа гоблинът.

— Ще си помисля — не издържа накрая принцът и се усмихна.

Някои гвардейци направо избухнаха в смях. Сякаш не е имало никаква битка. Браво, умееха момчетата да разпускат по всяко време!

Отново се чуха рогове, но този път в гласовете им нямаше тревожни нотки, и веднага към принца притича незнайно откъде появил се гвардеец.