Споделен живот
- Автор: Пико Джоди
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-87-7
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Споделен живот». Краткое содержание книги:
Една житейска драма, която може да сполети всеки. Как ще постъпите, ако сте на мястото на майката, на бащата, на Ана, на Кейт, на адвоката, на съдията?… Джоди Пико, сама изправяла се пред подобна дилема, търси отговори на невъзможни въпроси. Поставя ги и на читателя, изпитва неговите чувства, предизвиква откровеността му, завладява мислите му и създава роман, който разтърсва, но и пречиства човешкото у всеки от нас.
— Господин Александър — обажда се пак съдия Дисалво, — ще повикам пристава да изведе… любимеца ви.
Вярно е, кучето е извън всякакъв контрол: лае, скача, обляга предните си лапи върху Камбъл и тича в тесни кръгове. Адвокатът не обръща внимание на нито един от двамата съдии.
— Ана, ти сама ли реши да заведеш това дело?
Наясно съм защо ме пита: иска всички да разберат, че съм способна да вземам трудни решения. И дори съм подготвила лъжата, трептяща като змия между зъбите ми. Но това, което възнамерявам да кажа, не е онова, което излиза.
— Отчасти бях убедена от един човек.
Това, разбира се, е новина за родителите ми, които приковават поглед в мен. Новина е за Джулия, която дори надава тихо възклицание. И определено е новина за Камбъл, който прокарва ръка по лицето си в знак на поражение. Ето защо е по-добре да мълчиш: така имаш по-малко възможности да прецакаш и своя живот, и живота на останалите.
— Ана — пита Камбъл, — кой те убеди?
Чувствам се съвсем дребна на това място, в тази държава, на тази самотна планета. Скръствам ръце и задържам между тях единственото чувство, което съм успяла да спра да не се измъкне от контрола ми: съжаление.
— Кейт.
Залата утихва. Преди да успея да кажа още нещо, гърмът, който очаквах, удря. Потръпвам, но се оказва, че трясъкът, който съм чула, не е от отварянето на земята, за да ме погълне. Не, идва от Камбъл, който е паднал на пода. Кучето му стои наблизо и на лицето му е изписано съвсем човешко изражение, което означава: „Нали ви казах“.
Брайън
Ако пътуваш в Космоса три години и се върнеш, на Земята ще са изминали четиристотин години. Аз съм само любител астроном, но изпитвам странното чувство, че току-що съм се върнал от такова пътуване и съм се озовал в свят, в който няма никаква логика. Мислех, че слушам Джес, но се оказа, че изобщо не съм го чувал. Внимателно бях слушал Ана и все пак, изглежда, съм пропуснал нещо. Опитвам се да си спомня и малкото, което ми е споделяла, проследявам го и се опитвам да намеря смисъл така, както гърците някак си са открили пет звезди в небето и са решили, че изглеждат като женско тяло.
После ме осенява прозрението: търся на грешното място. Австралийските аборигени например поглеждат между съзвездията на гърците и римляните в черния простор на небето и съзират ему, скрит под Южния кръст там, където няма никакви звезди. Тъмните места могат да разказват също толкова истории, колкото и светлите.
Или поне аз си мисля за това, когато адвокатът на дъщеря ми пада на пода и започва да се гърчи в епилептичен припадък.
Дихателен път, дишане, циркулация. За човек, получил голям припадък, дихателният път е най-важен. Прескачам преградата на галерията и започвам да се боря с кучето, за да го отстраня от пътя си: застанало е над гърчещото се тяло на Камбъл Александър като часовой. Адвокатът навлиза в тоничната фаза с вик, докато контракцията на дихателните му мускули изтласква въздуха, и остава да лежи неподвижен на земята. Следва клоничната фаза и мускулите му започват да се гърчат хаотично и постоянно. Обръщам го на една страна в случай, че повърне, и започвам да се оглеждам за нещо, което да пъхна между зъбите му, за да не си прехапе езика. Тогава се случва нещо невероятно: кучето събаря адвокатското куфарче, издърпва нещо, което прилича на гумена кост, но всъщност е играчка за хапане, и я пуска в ръката ми. В периферията на мозъка си осъзнавам, че съдията отцепва залата. Изкрещявам на Върн да повика линейка.
Джулия мигновено се озовава до мен.
— Добре ли е?
— Ще се оправи. Получи припадък.
Тя изглежда така, сякаш всеки момент ще избухне в плач.
— Не можете ли да направите нещо?
— Чакайте — отвръщам.
Тя посяга към Камбъл, но аз отдръпвам ръката й настрана.
— Не разбирам защо се случи.
Нямам представа дали дори самият Камбъл разбира. Наясно съм обаче, че съществуват неща, които се случват без пряка верига от предпоставки.
Преди две хиляди години небето е изглеждало съвсем различно, затова стигнеш ли до сърцевината на нещата, теориите на гърците за звездните знаци като свързани с датата на раждане са ужасно неточни за днешния ден и ера. Нарича се „линия на последователността“: по онова време Слънцето залязвало не в Телец, а в Близнаци. Родените на двайсет и четвърти септември не били Везни, а Дева. Освен това имало и тринайсето зодиакално съзвездие, Змиеносец, което изгрявало между Стрелец и Скорпион само за четири дни.