Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
И аз направих точно това. Каквото станало, станало. Сега трябваше да загърбя всичко и да гледам напред. Защото само това можеш да направиш, нали?
Мина една седмица от партито. Сър Ричард напусна официално компанията и всичко се промени. В понеделник всички бяхме поканени в конферентната зала, за да се срещнем с господин Пател, нашият нов генерален директор. Той изглежда приятен човек и говори лично с мен, като ме окуражи да кандидатствам отново за работата, което бе много мил жест от негова страна, но аз вече бях взела решение да не го правя и да работя само докато се появи новата секретарка. Ако си доказах нещо и си взех поука, то бе, че трябва да бъда честна към себе си — а това означава, че повече не бива да работя като личен асистент.
Освен това, господин Пател само щеше да спечели от моето бягство, подсмихвам се като поглеждам входящата кутия, която е затрупана с имейли, на които не съм отговорила. В това число и един от Фиона, който току-що изскочи от „СасиСоулМейтс“. Ще го отворя, не мога да се сдържа. Откакто срещна сър Ричард, тя проповядва с евангелски плам онлайн запознанствата и се опитва да ме присъедини към каузата, но аз упорито отказвам.
Здрасти, Тес, виж какво намерих. Мисля, че я разпознах на партито, но не можех да си спомня откъде, накрая се сетих, че съм я виждала при теб. Открих я случайно, докато проверявах в „СасиСоулМейтс“. Изпращам ти приложени снимка и профил. Позна ли я?
Изпълнена с любопитство, слизам надолу. Нарекла сама себе си „Котаракът в чизми“ и, описвайки се като „човек, който обича да доминира, харесва крем с бит белтък и остри предмети“, на снимката е жена, която носи високи до бедрата пластмасови ботуши, блузка до пъпа с къдрички и кучешки нашийник е шипове. Снабдена е камшик, тя държи саксия с кактус с определено фалическа форма.
Направо замръзвам от ужас. О, боже! За няколко изпълнени е удивление секунди гледам и не мога да повярвам на очите си.
И не заради кактуса с формата на фалос.
Докато я гледам, стомахът ми се свива, защото я разпознавам.
Това е Уенди!
За миг замръзвам, после покривам устата си е ръка, за да не избухна в смях. Добре де, съжалявам, но е толкова смешно. Това е вещицата Уенди — такава, каквато не сте я виждали преди.
О, боже, представи си, че някой друг види това? Тя е един от директорите!
Пиша бързо отговор на Фиона и го изпращам.
Опитвам се да изтрия образа от ума си и се връщам към останалата поща. По дяволите, имам толкова много, извират като вълшебната каша. Веднага след като реша, че са свършили, се появяват нови и нови…
Мисълта ми е прекъсната от висок смях. Вдигам очи и виждам Ким с ръка на устата, да се превива от смях. Какво ли е толкова смешно? Връщам се към пощата и тъкмо кликам върху едно писмо, озаглавено „Маркетингова стратегия — подробни бележки“, когато чувам друг изблик на смях откъм маркетинга, последван от истински залп.
Какво става?
Сетне настава истински хаос, всички се смеят и кикотят. „О, боже, видя ли снимката? Не мога да повярвам! По дяволите! Тя дали знае? Уенди виждала ли е?“
Аха. Ясно.
Неочаквано осъзнавам за какво е цялата тази суматоха. Снимката. По погрешка бях изпратила снимката на Уенди на всички! Чувствам, че ме залива гореща вълна, последвана от студена. Не знам как е станало, но в бързината вместо „отговор“ сигурно съм натиснала „изпрати нататък“ и имейлът е отишъл до всички адреси. Което значи до всички в цялата компания.
Слава богу, че вече напуснах!
Докато дойде време да си тръгна тази вечер, суматохата и вълнението вече са отминали.
Уенди беше едновременно бясна и силно смутена. Гледах да стоя далеч от нея. След като ми се навика, тя се успокои, после Ким й предложи да направи чай, който прие с благодарна усмивка. Да ви призная, това е първата истинска усмивка, която виждам на лицето й. Може би случката ще я накара да бъде малко по-мила е другите. Е, ако иска шегичките за малките бодлички да спрат, разбира се.
След работа вземам автобуса за „Хемингуей Хаус“. Намирам дядо в общата стая да играе скрабъл с Ерол и Пърл една двойка от Западна Индия над осемдесет години. И двамата имат бяла като сняг коса и най-силния смях, който някога съм чувала.
— А, точно навреме, за да ми помогнеш със седембуквена дума — вика дядо, като ме вижда да влизам.
— Къде е Филис? — питам, докато го целувам по бузата и придърпвам един стол до него. — Мислех, че тя е експертът.