Да започнем отначало

— Пет карата, антична изработка, струва цяло състояние! — шепна високо до ухото й аз.

Споглеждаме се с Фиона, която също се изчервява.

Като пуска пръста й, Пипа се изправя.

— Поздравления — казва през зъби. — И кой е щастливецът?

— Не го познаваш — отвръща Фиона, а лицето й грейва само при споменаването на любимия.

— Името му е сър Ричард — намесвам се аз.

— Аз му казвам Рики — поправя ме Фиона.

Но вече мога да позная какво си мисли Пипа и то не е дали името на годеника е Ричард или Рики. Под скъпия си тен от Бали тя става бледа като призрак. Защото има нещо, което открих за тази всемогъща фукла Пипа. Може да е богата наследница, но аз видях татенцето й и по всичко личи, че е натрупал парите си от бинго зали, и въобще не е от старата аристокрация, както тя се опитва да накара всички да повярват.

— Което означава, че Фиона ще бъде лейди — вмятам небрежно, опитвайки се да не злорадствам толкова явно. Парите на Пипа може да са достатъчни, за да си купи много чанти „Фенди“ и много лицемерни приятели, но има нещо, което с никакви пари не може да си купи, а Фиона съвсем случайно ще има — и то е благородническата титла.

Пипа изглежда така, сякаш всеки момент ще припадне и трябва да се подпре на мивката. Една от блондинките тича на помощ.

— Пип, захарче, добре ли си?

— Не се чувствам добре. Мисля, че трябва да ми бият инжекция против тетанус — ръмжи тя.

Толкова е смешна, че изпитвам съжаление към нея. Особено с приятелки като тези, които сега й се мазнят.

— Най-добре го направи, за повече сигурност — кимам.

Тя пламва, а аз се усмихвам сладко.

— И ако нямаш нищо против, смятам да задържа Талула — казва смело Фиона.

Поглеждам я, изпълнена е гордост. Най-сетне и това стана! Тя стои изправена и мога да видя в изражението й, че нещо се е променило. Повече не желае да бъде една от тях, щастлива е да бъде себе си.

— Прави каквото искаш с това глупаво животно — зъби се Пипа, — само го дръж по-далеч от мен. — И подкрепена от придворните си блондинки, се измъква от тоалетната.

Оставаме сами. За миг никоя не проговаря. И двете сме леко зашеметени, все още осмисляме какво се случи. Споглеждаме се. Фиона се предава първа. Устните й се изкривяват, безнадеждно е. Избухваме в гръмък смях, и се кикотим, хващаме се за сешоарите за ръце, по лицата ни текат сълзи. Мисля си, че това е последният път, когато видяхме и чухме Пипа.

Връщаме се, за да се присъединим към партито и Фиона отива да намери сър Ричард, мушкайки ръката си под неговата като човек, който е правил това от години. Наблюдавам ги отдалеч и, след като първоначалният ми шок вече се е стопил, мога да кажа, че изглеждат красива двойка. Той очевидно е оглупял по нея, направо ще я схруска, и я гледа с обожание, докато тя маха невидима прашинка от сакото му или дискретно му дава знак, когато има троха на брадичката.