Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
— Как е загинал Носуленко? — попита Антон. — Убийство?
— Ханджумян казва — автомобилна катастрофа. Но той може да не знае какво е станало в действителност. Трябва да уточним.
— Ами уточнявай, какво седиш! — ядосано се сопна Антон.
Дзюба обидено изсумтя и се зарови в компютъра.
„Защо ли бях толкова груб с него? — смъмри се наум Сташис. — Държа се като капризна мацка, поддавам се на собственото си настроение. Ако излезе, че Носуленко е бил убит, се оформя една хубава верижка. Конфликт с Ханджумян — покушение срещу него, конфликт с треньора — убийство. Та нали Власов не може да не е обвинявал Носуленко за това, че негов ученик, талантлив спортист, е бил отписан от групата. Той не може да не е разбрал, че треньорът и бащата на Вартан са имали уговорка. Естествено, е разбрал, инак не би отишъл да вдига скандал при Ханджумян. А преди това сигурно се е опитал да се разправя и с Носуленко. Всичко е свързано с Власов. Не, не всичко. За моментите, когато са убити Болтенков и Ефимова, Власов има алиби. Две срещу две. Петдесет на петдесет. Дяволска работа!“
— Да вървим при Баглаев — изкомандва той. — Трябва да му кажем за Ханджумян. Той трябва да е в течение, защото за нас е важно да знаем какво ще кажат балистиците за куршума и за гилзата. И внимавай да не се изтървеш за нещо, Баглаев да не научи за нашите подвизи. Разбра ли ме?
Дзюба не отговори. Дори не кимна в знак на съгласие. Мълчаливо изключи компютъра и само шибна Антон с пронизващия поглед на сините си очи. В тези очи нямаше нито злоба, нито омраза. В тях имаше непробиваемо като леден айсберг упорство.
— Е, и какво общо има тук този бизнесмен? — мрачно попита Тимур Ахмедович Баглаев. — Не виждам връзка с убийството на Болтенков. Нещо ме мотаете вие…
Антон започна да обяснява объркано за свидетелите, които бяха разпитали с Дзюба за конфликти между Ламзин и Болтенков, та някой от тях споменал името Насуленко, а след него изникнало и името на Ханджумян, докато накрая изведнъж се разбрало, че преди два дни срещу този Ханджумян било извършено покушение с огнестрелно оръжие. Обясненията излизаха твърде несвързани и колкото повече говореше Антон, толкова по-ясно виждаше, че следователят не му вярва.
И изведнъж Дзюба, който до този момент бе мълчал, го прекъсна:
— Болтенков е тренирал ученик, който е имал основание да отмъщава на треньора си. И същият ученик имал сериозен конфликт с Ханджумян.
Антон се задави и млъкна. „Ех, кой те дърпаше за езика, непослушно момче такова! Нали те предупреждавах: гледай да не се изтървеш.“
Баглаев предъвка устни, позасмя се, кимна.
— Тоест вие ми предлагате друг заподозрян? Правилно ли ви разбрах?
— Не, Тимур Ахмедович — запази пълно спокойствие Дзюба, с което доста учуди Антон, — търсим връзка на този ученик с Ламзин. И ако намерим такава, ще можем смело за говорим за група, състояща се от поне двама души. Ламзин е убил Болтенков, а вторият съучастник се е опитал да убие Ханджумян. Защото оръжието от покушението над Болтенков не е намерено, така че не е изключено от него да са се възползвали втори път. Има смисъл да се провери.
Охооо! Това вече Антон не беше го очаквал от Ромка. Хем колко подредено изглежда, като го слушаш! Така и версията на следователя за виновността на Ламзин не се подлага на съмнение, което е важно.
— Има смисъл — съгласи се Баглаев. — Умно. Браво. Намерете ми връзка на този човек с Ламзин.
Те побързаха да се махнат от очите на Тимур Ахмедович, докато не ги е разобличил.
— Ти къде се научи да лъжеш така? — дори не се помъчи да скрие одобрението и възхищението си Сташис. — Хем без подготовка — раз и готово. Пак добре, че Ахмедич не попита за името на човека и не поиска да го разпита лично. Хубаво щяхме да се подредим… Човек на риска си, Ромка.
Дзюба нищо не отговори. Антон го погледна по-внимателно.
— Ромка, не го усуквай! — каза строго. — Признай си: да не би да вярваш в това, което каза на следователя? Да не смяташ, че Власов е свързан с убийството на Болтенков? Ами че той има алиби, ти лично го провери. Откъде ти хрумнаха такива мисли? Знаеш нещо, което аз не знам? Имаш някаква информация за неговата връзка с Ламзин, така ли?
— Нищо нямам — тихо и отчетливо отговори Дзюба. — И нищо такова не мисля. Просто видях, че ти не можеш разбираемо да обясниш на Баглаев какво искаме, без да се издадем. Ти се опита да излъжеш и не успя. Наложи се аз да го направя. Това е.