Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
На Антон не му се ходеше в болницата. Но точно за това съществуват младшите колеги — за да вършат онова, което на старшите не им се върши. Да тичат за бира. Или ей това — да ходят по болници.
— Не, аз изобщо не разбирам какво си мислят хората! — негодуваше Дзюба, след като се върна от болницата, където заедно с Каменская бе разпитал Хрант Артурович Ханджумян. — Получаваш писма, че си поръчан, а си живееш, сякаш нищо не се е случило, и не се притесняваш! Какво трябва да имаш в главата си, за да се държиш така? И това ми било бизнесмен!
Антон с удоволствие би споделил негодуванието на Дзюба. При други обстоятелства. Но не и днес.
Защото днес трябваше да мисли за друго. За Владимир Власов, който, както се разбра, се познавал с Хрант Артурович. Нещо повече, не просто се познавал с бизнесмена, но имал определени претенции към него.
— Аз изобщо никога не бях си помислял, че там при тях, във фигурното пързаляне, всичко е толкова сложно — недоволно каза Ханджумян, — освен чистия спорт там има някакви отношения, подводни течения. Но в края на краищата аз просто се погрижих за сина си.
Преди три години в спортната школа, където тренирал Вартан, дошла заповед да се намали броят на учениците. В частност от групата, в която тренирало момчето, трябвало да се освободят двама. И треньорът на име Николай Носуленко поканил Хрант Артурович и неговата съпруга Гоар на разговор.
— Вижте сега, наредиха ми да намаля групата с двама души — казал печално. — И аз ще трябва да се разделя с вашето момче. Вартан е слабичък фигурист. Аз с удоволствие бих го оставил, разбира се, защото момчето е старателно и изобщо ми е симпатично, имаме добър контакт с него. Но нали не мога просто така да взема и да изключа от групата силно дете, разбирате ли ме? И на мен сърцето ми се къса. Но какво да направя? Ако имах възможност да се занимавам повече с Вартан, той би могъл да постигне огромни успехи. Защото съкращават групата именно затова: отпуснатото ни време на леда не е достатъчно, за да мога да се занимавам пълноценно с всички спортисти.
Ханджумян интерпретирал за себе си тези думи по определен начин: трябва да заинтересова треньора.
— А какво трябва да се направи, за да ви дадат повече време на леда? — попитал направо.
— Трябва да сме в добри отношения с директора на Двореца на спорта.
— И какво е нужно за целта?
— Ами нали разбирате… Финансирането е недостатъчно… При нас температурата на леда не се поддържа… в съблекалните температурата не е нужната.
Тези „недостатъчно“, и „не е“ се оказали многобройни. Полето за активност на Хрант Артурович било доста широко.
— Ако аз реша някои от тези проблеми, ще оставите ли детето ми? — попитал той и погледнал треньора право в очите.
Очите изглеждали честни.
— Ама разбира се! Ако аз осигуря спонсорска помощ, дирекцията непременно ще се погрижи за мен и ще ми даде повече лед. Значи ще мога да оставя Вартан и ще имам достатъчно време да се занимавам с него пълноценно. Хем не просто пълноценно, а дори повече, отколкото с другите.
С една дума, родителите и треньорът се разбрали. Вартан Ханджумян останал в групата, вместо него изключили друго момче. После се оказало, че това момче било сред поверените на втория треньор. На Владимир Власов.
И ето че Власов, вторият треньор във въпросната група, отишъл в офиса на Ханджумян да си изясняват отношенията. Казал, че е непочтено да се отнема с пари спортната кариера на способно момче, крещял, че с тази постъпка бащата на Вартан разрушавал и живота на детето, бъдещ шампион, и живота на самия Власов, начинаещ треньор, който вече никога нямало да има възможност да покаже на какво е способен, защото едва ли друг път ще му дадат да тренира толкова талантливо дете.
Хрант Артурович повикал охраната и наредил да изхвърлят скандалджията. Власов не се появил повече — нито идвал, нито се обаждал. Конфликтът можело да се смята за изчерпан. Скоро Хрант Артурович научил от сина си, че вторият треньор е напуснал и вече не работи с групата, а вместо него сега втори треньор станала фигуристка от по-горната възрастова група, с която основният треньор бил в любовна връзка. Те скоро се оженили и тренирали групата заедно.
Ала не задълго. След година или малко по-късно треньорът загинал, а неговата млада вдовица напуснала треньорската работа. Разформирали групата, така че сега Вартан тренирал в друга спортна школа.
Значи Николай Носуленко е загинал преди около две години… А нали Роман беше тръгнал да търси точно него, когато Антон го спря и му нареди да се занимава с алибито на Власов. Върви, че разбери сега по-добре ли е станало, или по-лошо.