![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
В крайна сметка служебните му ангажименти го отведоха отново в кампуса. Прекъсванията бяха сериозни проблеми при видео и звуковите протоколи и истински ужас за интерфейса на реалистичното усещане. Екипировката ставаше все по-добра, но нямаше никакво приложение в мрежата. Сега компанията искаше Робърт да изпробва шантавите си синхронизиращи схеми в тази област.
След безредиците администрацията беше наляла още повече бюджет в библиотеката. В някои отношения реалистичното преживяване беше станало по-добро от комерсиалните паркове като Пирамид Хил. Въпросът беше как да се предаде подобно усещане по мрежата. Робърт изчете доста информация по въпроса, но в крайна сметка нищо не можеше да замени опита от първа ръка. Затова той взе кола до университета.
Два месеца не бяха чак толкова дълъг период. Сървърните помещения от северната страна на Варшавски Хол се бяха слели. На мястото на отдела по софтуерно инженерство имаше футболно игрище. Робърт беше наясно, че това няма нищо общо с безредиците или намесата на военните. Просто стандартни промени на модерното строителство.
Пое по пътеката между евкалиптите. Когато излезе от горичката, пред очите му се разкри просторна гледка към планините, а отпред се извисяваше библиотеката „Гейсел“.
Това беше най-старата сграда в кампуса, една от малкото възстановени след опустошителното земетресение в Роуз Кениън. Тогавашните щети изобщо не можеха да се сравняват с причинените от безредиците. Всяка друга сграда щеше да бъде съборена и след това вероятно възстановена, ако имаше историческа стойност. Но случаят с библиотеката беше различен.
Робърт заобиколи от северната страна и се насочи към товарната рампа. Беше виждал кадрите от демонстрацията — хлътналите етажи, подпорите, монтирани от пожарникарите, и парчетата бетон, разпилени по терасата.
Следите от разрушенията бяха изчезнали.
Университетът не се бе задоволил с просто възстановяване. Над товарната рампа имаше видимо изкривяване, а колоните от източната страна, които бяха помръднали, сега бяха извити. Основата беше циментова, а нагоре по извивките пълзеше бръшлян. Там, където бръшлянът свършваше, имаше редица цветни камъчета, като украса от скъпоценни камъни. А над всичко това всеки, от етажите беше леко извит спрямо долния.
Робърт погледна допълнителната информация и видя, че някои от колоните са от карбонови нишки. Въпреки това сградата изглеждаше по-здрава и солидна от останалите в кампуса. Всъщност изглеждаше — и беше — жива.
Качи се по стълбите, спираше на всеки етаж. Лесно разпозна владенията на Хачек по Библиотечните рицари. „Мислех си, че са ги изгонили!“ На друго място пък видя откачените скуучита. Така и не бе успял да разбере как техните митове се вписват в метафорите на библиотеката. Но пък скуучитата бяха победили в сблъсъка.
Имаше места, където управляваха и двата кръга, и човек можеше да си избира според предпочитанията.
Придържаше се към служебните и нормални гледки. Все пак беше тук, за да изучи устройствата за реално усещане. Университетът беше изхарчил ужасно много пари, но сега навсякъде имаше роботи. Някои обикаляха свободно, но повечето бяха инсталирани в стените. Щом някой от рицарите посегнеше за книга, някое роботче се насочваше натам и се намесваше.
Робърт спря и се загледа. Никога не беше виждал нещо подобно. Щом една студентка — която се криеше под рицарския образ — взе някаква книга, устройствата се координираха и продължиха да поддържат образа. А когато я остави на масата, се впуснаха в нова задача — в случая, да помогнат с неразбираемите маневри на някакво скуучи.
Забеляза, че момичето го гледа въпросително, и каза:
— Извинете! Просто не бях виждал такова нещо.
— Трагично е, нали? — Тя му се усмихна.
— Да, да. Трагично. — На по-високо протоколно ниво това включваше съдържанието на книгите. Докато на по-ниско, физическо ниво, беше… очарователно. Той продължи да се шляе, чудеше се как подобно нещо може да се прехвърли по мрежата. Ако и от двете страни имаше човешки потребители, щеше да е адски трудно. Но ако се използваха асиметрични услуги…
— Професор Гу! Погледнете насам.
Робърт вдигна глава. Таванът беше прозрачен, както и следващият. Успя да види шестия етаж — оттам му се усмихваше Карлос Ривера.