Краят на дъгата [bg]

— Но ако не се бе появил онази нощ, Мири щеше да умре. Какво успя да видиш, Зулфи?

— Какво ли? През по-голямата част от вечерта бях изключен. Плановете на другите явно не включваха литературни дискусии, но аз непрекъснато се опитвах да се свържа. Според полицията не бих могъл да успея без помощта на терористите. Все пак влязох за няколко секунди и ви видях да лежите на пода. Викахте за помощ. Лавата се стичаше към ръката ви. — Той потръпна. — Не видях нищо друго, честно.

Робърт си спомняше разговора. Това бе най-яркият му спомен от цялата бъркотия.

Помълчаха няколко секунди. След това Шариф наклони глава въпросително.

— Вече приключих с литературните си изследвания, но все пак не мога да не ви попитам: Започвате нов живот. Можем ли да очакваме нещо ново от вас? Например — за първи път в човешката история — нова версия на „Тайните на старостта“?

— Винаги може да се очаква нещо. Но някои тайни не могат да се опишат с думи.

— Вие можете!

Робърт се усмихна. Шариф заслужаваше да научи истината.

— Бих могъл да напиша нещо, но няма да е поезия. Лекарствата са унищожили таланта ми.

— О, не! Чувал съм за подобни неща, но въобще не подозирах, че… Надявах се на нови „Тайни“, особено след всичко, което стана. Много съжалявам.

— Недей. Аз… не бях много добър човек.

Шариф за момент сведе поглед.

— Чух за това. В дните, през които не можех да се добера до вас, интервюирах старите ви колеги, дори Уинстън Блънт, когато не беше зает с конспирации.

— Но…

— Няма значение, сър. Постепенно разбрах, че сте изгубили грубостта си.

— Значи вероятно си се досетил за останалото.

— Така ли мислите? Че талантът и злобата ви вървят в пакет? — Шариф се наведе напред. Робърт не го бе виждал така заинтригуван от първите им интервюта. — Аз лично се съмнявам. Но това би било интересно изследване. Отдавна се канех да ви питам — как се променихте? Дали станахте по-добър веднага след излекуването, или стана постепенно, при сблъскването с новия живот? От това може да стане чудесна дисертация! — Той погледна въпросително Робърт.

— В никакъв случай!

— Извинете! Толкова се увлякох, че почти забравих за новите си решения. А първото от тях е да не се забърквам повече със службите за сигурност. — Той погледна нагоре, сякаш там имаше невидими наблюдатели. — Чухте ли? Чист съм вече, и тялото, и душата ми, дори прясно изварените ми дрехи! — След това отново се обърна към Робърт. — Даже вече се прехвърлих в нова специалност.