![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Да. Прогресът не може да се спре, но пък забавихме Хуертас достатъчно и се случиха други събития. — Той погледна Робърт. — Не си ли чул? Мъкнеш цялата тази екипировка, а дори не гледаш новините.
И без да изчака отговор, продължи:
— Хуертас имаше причина да бърза. Оказа се, че китайците са се справили с Британската библиотека и Британския музей по-бързо, отколкото предполагахме. И при това са използвали по-добра техника. Направо са били нежни в сравнение с операциите на Хуертас. Дори разполагат с реалистично усещане за експонатите. Направо нямат конкуренция дори в сравнение с архивите на Гугъл. Забавихме Хуертас достатъчно, за да може китайците да си свършат работата.
Томи бръкна в якето си и извади квадратно парче пластмаса.
— Ето ти един подарък, който струва само 19,99 долара.
Робърт взе квадратчето. Напомняше му малко на дискетите, които се използваха в края на миналия век. Пусна издирване и във въздуха веднага се появиха надписи: „Data Card. 128PB capacity. 97% in use“. Имаше и други, но той се обърна към Томи.
— Хората още ли използват такива неща?
— Само параноичните старци като мен. Глупаво е да го разнасям, но имам четящо устройство в лаптопа. Естествено информацията я има и онлайн, заедно с разни допълнителни анализи, за които се плаща отделно. Но реших, че ще ти е по-интересно да я подържиш в собствените си ръце.
— Аха. — Робърт надникна в главната директория. Беше като да стоиш на много висок планински връх. — Значи това е…
— Британският музей и Британската библиотека, събрани и дигитализирани от Китайската информагична коалиция. Колекцията на музея е с ниска резолюция, за да може да се събере на един диск. Но библиотечната секция е двадесет пъти по-голяма от това, което получи Хуертас от Сан Диего. Като цяло това е квинтесенцията на човешките постижения до двехилядната година. Целият свят преди модернизма.
Робърт претегли носителя на ръка.
— Не изглеждат много големи.
— Ами не са! — засмя се Томи.
Робърт понечи да му върне пластинката, но Томи махна с ръка.
— Това е подарък. Сложи го на стената — ще ти напомня, че това е всичко, което сме били някога. А иначе просто погледни в мрежата. Всичко е добре подредено и специалните сървъри са наистина умни.
И тръгна към колата, която ги следваше. Задната врата се отвори и той махна на Сиу да се качва. За момент му заприлича на някакъв стар мръсник с младо гадже. Още един образ от миналото, който нямаше нищо общо с истината.
— Така че Хуертас е извън бизнеса, а китайците обещаха да са още по-внимателни със следващата библиотека. Представи си нежни розови автоматични ръце, търпеливо минаващи през всеки музей и библиотека. Това ще даде на новите академични поколения — хора като Зулфи Шариф — нещо, на което да стъпят. — Той махна на Робърт. — Иха-а!
Сиу Сиен се прибра в „Краят на дъгата“ чак към полунощ. Лена беше будна и тъкмо правеше сандвичи. От остеопорозата се беше прегърбила и лицето й беше само на сантиметри от масата. Изглеждаше странно, но инвалидната количка и дизайнът на кухнята й предоставяха достатъчно свобода на движение.
— Лена, извинявай, че те отрязах… — почна Сиу засрамено. Лена се обърна и я погледна с усмивка.
— Няма проблем. Вие младите имате нужда да се усамотите. — И махна на Сиу да седне и да хапне.
— Е, Томи не е чак толкова млад. — Тя се изчерви. — Нямам предвид физически. Иска да е в крак с прогреса, но не може да се примири с всичките му особености.
Лена сви рамене.
— Все пак е по-добре от някои. — Взе си един сандвич и го захапа.
— Мислиш ли, че ще се оправи?
— Може би. Науката напредва. Но дори да не може да помогне на Паркър, ще го подбутваме в правилната посока. Голяма част от неговия проблем е, че като млад е живял твърде лесно. И сега не смее да пробва нещо, което наистина ще го затрудни. — Тя махна с ръка. — Яж.
Сиу кимна и си взе сандвич. Вече бяха говорили за това. Всъщност точно тези дискусии я бяха променили. Но може би при нея беше по-различно, отколкото при Томи. В бъдеще най-големият й проблем щеше да е избягването на правителствените „предложения за работа“.
Сиу отхапа от сандвича. Фъстъчено масло и пастет. Не беше зле.
— Успя ли да се позанимаеш с хората, които срещнахме днес?
— Да си поиграя на психиатър ли? Да, разгледах лога на твоята Епифания и пратих няколко анонимни консултации. Дадохме добър съвет на Карлос Ривера. Вярно, че неговият проблем е хроничен, но такъв е животът. Колкото до Хуан, направихме каквото можахме, поне за момента.