Искрено ваш Шурик [bg]

През това време Арик все повече се развихряше, вдигаше чаши и произнасяше наздравици: пиха за майката, за покойния баща, за бабата и за всички предци на Шурик, за небето и за земята, за дружбата между народите и още веднъж за светлото бъдеще. Приятелките на Вера се задавяха от смях и на тази почва се сдобриха.

След предястията дойдоха основните гозби. Тук в работата трябваше да се включи и Светлана, тъй като Ирина Владимировна бе излязла от строя и събра сили чак за десерта, когато преялите и препили гости можеха само слабо да мърдат ръце и езици, също като на ням филм, прожектиран на бавни обороти. Гостите изядоха пастите, пиха чай и започнаха кротко да се разотиват, придържайки корема си. И тогава Светлана откри една липса: беше изчезнал Шурик. Той беше излязъл да изпрати Ала и Катя, но бе пошепнал за това само на майка си. На Светочка не бе съобщил — отчасти защото смяташе да ги качи на такси и веднага да се върне, отчасти поради пълното си отпускане и загубената бдителност: през годините на общуването със Светочка прекрасно бе научил колко опасно е да й се дава повод за тревога…

Катя заспиваше и Шурик я носеше на ръце. Когато успяха да хванат такси, детето спеше дълбоко, но щом Шурик се опита да го прехвърли в ръцете на майка му, то го прегърна през шията и се разплака:

— Нали няма да ни зарежеш? Мамо, и той ще ни зареже… Не си отивай, Шурик…

Шурик се качи в таксито. Катя зарови лице в рамото му и моментално заспа.

— Ти разбираш ли каква травма е това за детето? — прошепна Алочка и сложи ръка на другото рамо на Шурик.

Шурик разбираше това. Разбираше също, че са налице не една, а две травми. Погледна часовника си: едва десет и петнайсет, така че спокойно можеше да се върне при гостите. Но най-важното беше веднага да се обади на майка си.

Още щом влезе в бившето съпружеско гнездо на Женя Розенцвейг и предаде Катя в ръцете на Алочка, той веднага се хвана за телефона:

— Маминко, наложи се да закарам Ала и Катя до тях. Скоро ще се прибера.

Веруся изрази недоволство. Каза му шепнешком да се прибира по-скоро, защото Ирина е в истерия: останало такова количество храна, че не се побирало в хладилника и сега тя правела сметка колко пари са похарчени и колко храна е останала, и смятала да им изплаща разликата на вноски…

— Умолявам те, идвай си по-бързо, няма да издържа това! — шепотът звучеше драматично.

Влезе Алочка с разпусната коса и облечена с нещо розово и прозрачно. Беше съблякла Катя и тя спеше. Ала демонстрираше готовност да бъде утешена. Приближи до Шурик, сложи ръце на раменете му и го погледна въпросително:

— Как мислиш, той никак ли не ме обича?

Шурик погали къдравата коса. Това нямаше особено значение за него, но все пак будеше леко раздразнение: тя изпитваше нужда да излее душата си. Той бързаше за вкъщи. Стана. Ала се разплака. Той се обърна към нея: