![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Но не. Това не беше позволено. Точно това беше казал Едуард, това й говореха и гласовете. Всичко се объркваше, когато си помислеше какво иска Бет. Винаги всичко се объркваше. Бет беше лоша. Бет беше онази, злата, вътре в съзнанието й. По-добре беше да мисли за други хора. Едуард. Всички други й бяха врагове. Особено Бет. С Бет щеше да се разправя по-късно. Но първо, някак подсъзнателно, тя почувства необходимост да се нахрани, все едно да зареди кола с гориво. Трябваше да отиде там, да направи онова, което искаше от нея Едуард и то щеше да е достатъчно. Намери някакви остатъци от пилето, сухи и твърди, които сдъвка с усилие. Взе последното парче хляб, твърдо като камък, намаза го с дебел слой масло, сложи го в устата си и го сдъвка на гъста каша, която с мъка преглътна. Помогна си с голямо количество вода, пиейки чаша след чаша. Млякото се беше вкиснало, но тя го изпи. Погълнатата храна й даде усещане за ситост, тя престана да се чувства безплътна, краката й стъпиха здраво на земята.
Излезе на палубата, прекрачи и се озова на крайбрежната алея. Беше слънчево и студено. Слънчевата светлина й причиняваше болка. Можеше дори да я чуе. Гласовете не млъкваха, дори през деня. Продължаваха да й говорят гневно.
— Оставете ме на мира, оставете ме на мира — изхленчи тя. — Чувам ви. Ще направя, каквото трябва. Само ме оставете на мира. Вече ми го казаха, ясно?
Сега тя чу още един, различен глас, който беше дори по-противен от другите. Гласът беше истински и идваше от човек, който стоеше до нея на алеята. Имаше дълга коса, ужасна сплъстена брада и приличаше на болен скитник. Човекът протягаше ръце към нея и я докосваше и тя дори усещаше миризмата му — толкова близо беше до нея, но тя не можеше да го види добре, защото яркото слънце я заслепяваше. Той стоеше като тъмна фигура с бляскави очертания. По същия начин изглеждаха вълничките в канала, когато ги огрееше слънцето. Тогава си спомни. Носеше го у себе си. Беше го острила цяла нощ, също както правеше баща й. Извади го и го насочи напред. Най-забавното беше, че изведнъж съвсем ясно видя мъжа и изписаната върху лицето му силна изненада.
Но това нямаше абсолютно никакво значение, защото предстоеше най-важното. Тя се отдалечи от него и от мястото, където беше приседнал като някакъв глупак, и затича по крайбрежната алея, отдалечавайки се от слънцето.
Подобно на адресите и телефонните номера на мнозина лекари, и тези на Ема Хигинс не бяха публикувани в указателите. Ето защо Фрида трябваше да позвъни на три места, да проведе два дълги разговора, да обещае среща на по питие, да се повози на метрото, след това да повърви пеша, докато най-накрая се озова пред красива терасовидна къща в Излингтън, близо до „Ъпър стрийт“. Не посмя да се обади по телефона. Реши, че е по-добре да разговаря с нея лице в лице.
Жената, която отвори вратата, беше облечена с лилава рокля до коленете и носеше големи обици. Гримът й беше като за светско събиране — очи, подчертани с дебела очна линия, червени устни, руж на бузите. Зад нея се чуваше приглушен говор, а от помещение в задната част на къщата, което би трябвало да е кухнята, струеше светлина. Фрида си помисли, че очевидно е дошла по време на официална вечеря.
— Вие ли сте д-р Хигинс?
— Да — отвърна жената учудена и раздразнена.
— Работя като консултант на полицията и бих искала да поговорим за няколко минути.
— Какво? — възмути се д-р Хигинс. — По това време? В момента имаме гости.
— Моля, изслушайте ме за минутка. Една ваша пациентка, Бет — или Елизабет — Кърси, е изчезнала преди година. Все още я няма, но се е забъркала с човек, който по-късно е бил убит.
— Бет Кърси? Изчезнала?
— Точно така. Помислих си, че бихте могли да ми разкажете нещо за нея.
Настъпи мълчание. Очевидно у д-р Хигинс беше останал неприятен спомен.
— Разбира се, че нищо няма да ви разкажа — каза тя отвратена. — Бет Кърси беше моя пациентка. Знаете това. Какво, по дяволите, си мислите, че правите, появявайки се на прага ми късно вечерта, за да ме питате нещо толкова лично?
— Не ми трябват подробности за клиничното й състояние — отвърна Фрида. — Искам да я намеря и ме интересува, макар и по-общо казано, какви са рисковете, свързани с него?
— Не — каза рязко д-р Хигинс. — Категорично не. Освен това ще ми трябва името ви, за да подам оплакване срещу вас относно поведението ви.
— Ще трябва да се наредите на опашка — подхвърли иронично Фрида.