Дар за бурята [bg]

— Кой съдия?

— Съдията, който дойде тогава в затвора?

— Имате предвид съдия Маркина?

— Не му знам името, онзи младият.

— В колко часа беше това?

— Веднага след като преместихме доктора.

— И казвате, че съдията ви е поръчал да наглеждате Берасатеги? — попита Ириарте.

— Не точно, каза ми нещо от рода на това, да бъда любезен с него. Знаете колко особено говорят тия хора.

— Помъчете се да си спомните — настоя Амая. — Има голяма разлика между това, да ви е казал да бъдете любезен с доктора, и това, да го наглеждате.

Мъжът я погледна объркано и се позабави с отговора, докато на лицето му се изписваше почти болезненото усилие да си спомни.

— Не се сещам, нещо подобно беше. Много ме боли главата, можете ли да ми дадете един ибупрофен?

Амая излезе от стаята и се качи в кабинета си, убедена, че пропуска нещо, нещо, за което разговорът с надзирателя я бе подсетил. Отвори снимките, които Йонан бе събрал в папка „Берасатеги“… Разгледа ги отново, една по една. Очевидно бяха същите, които Ириарте току-що бе показал на Мариано Санчес, и бяха извлечени от записа на камерата, благодарение на която бяха установили, че точно надзирателят бе подал ампулата с наркотик на Берасатеги. Но Йонан се бе спрял на следващите часове. Тя видя себе си и колегите си да влизат и да излизат от килията. Директора на затвора да говори с Маркина. Тя самата, застанала до тях, друга, на която към тях се присъединяваше Сан Мартин, после Маркина сам… Последната снимка имаше няколко увеличения и като се загледа, разбра какво бе привлякло вниманието на Ечайде. На снимките, на които Маркина говореше в коридора със Сан Мартин и с нея, съдията беше по дънки и синя риза — помнеше колко красив ѝ се бе сторил тогава, колко много я бе развълнувал видът му, след като го бе сънувала предишната нощ. На другата снимка той беше с костюм, вероятно със същия, с който се явяваше в съда и в който бе облечен сутринта, когато му се бе обадила, за да го уведоми за случилото се с Берасатеги. Придвижи снимката, за да види изписания най-отдолу час. Дванайсет по обед.

Директорът на затвора ѝ бе споменал, че Маркина му се е обадил по телефона, за да му нареди веднага да премести затворника, и понеже той самият бил извън града, прехвърлил задачата на своя заместник, който обаче изобщо не бе споменал, че съдията е идвал в затвора. Затвори папката, извади флашката и я прибра в джоба си.

Не беше поискала среща, но провери по телефона, че Мануел Лоуридо е сутрешна смяна. На външния портал съобщи името си и когато влезе в канцелариите на затвора, видя изненаданото изражение на дежурния.

— Нямах представа, че ще идвате, госпожо инспектор — каза той, преглеждайки списъка на посетителите. — Кого ще посещавате?

— Няма да ме откриете в списъка — отвърна Амая с усмивка. — Не идвам на посещение при затворник, а да разговарям с вас.