Дар за бурята [bg]

— До такава степен, че чак да извадят трупа от ковчега му посред нощ?

Той цъкна недоволно с език.

— Вече знаеш какво мисля по въпроса, това не ни води наникъде, Амая, само ще причини болка и страдание. Разбирам, че е редно да започне разследване, но тялото най-вероятно няма да се появи, не мислиш, надявам се, да искаш заповед за отваряне на всички гробове на семейство Еспарса. Очаквах, че примерът с Йоланда Беруета ти е бил достатъчен.

Тя се изненада леко от острия му коментар.

— Да, вече ти обещах, че няма да направя нито една крачка, която би навредила някому. А като спомена Йоланда Беруета, един свидетел твърди, че я е видял да разговаря с твоята секретарка в кафене близо до съда.

— Със съдебна секретарка?

— Не със съдебна секретарка, а с твоята лична помощничка, Инма Еранс.

— Не бях чувал за това, но ако ти се струва важно, още утре сутрин ще я попитам.

— Попитай я — отвърна Амая и недоволно постави приборите върху чинията.

Маркина погледна загрижен почти недокоснатата порция риба пред нея и изсумтя.

— Никога няма да спреш, нали, Амая? — Тя го погледна въпросително. — Коя е истинската причина, за да бъдеш така обсебена от този случай? Това, че някакъв глупак е отмъкнал трупа на дъщеря си, за да го погребе другаде, или това, което ти се иска да видиш в него? Не си ли даваш сметка колко вредиш на самата себе си? Откажи се, спри се най-сетне. Аз те обичам, Амая, искам да останеш в тази къща, искам да останеш с мен, но нещата няма да потръгнат, ако продължаваш да си така обсебена от миналото, ако продължаваш да търсиш призраци.

Тя се почувства толкова притисната, че ѝ беше трудно да разсъждава ясно.

— Не мога, не мога да направя това, което искаш от мен… Това не е обсебеност, а инстинкт за самосъхранение и няма да се успокоя, докато Росарио броди някъде навън. Обсебена, казваш? Та тя е удушила сестра ми, опита се да убие сина ми, а откакто се помня, прави всичко възможно, за да убие и мен. Няма да се успокоя, докато не я приберат отново в лудницата. Не мога да бъда спокойна, когато врагът ми се разхожда на свобода! Който не е преживявал подобно нещо, не може да си го представи.

Маркина поклати отрицателно глава и протегна длан, търсейки нейната. Амая скръсти решително ръце пред гърдите си като щит.

— Майка ти е мъртва, Амая, реката я е завлякла. Открихме палтото ѝ, закачено на един клон на няколко километра по-надолу. Как си въобразяваш, че жена в нейното състояние би могла да оживее при подобни обстоятелства? Но дори да е оживяла, къде се намира сега?