Дар за бурята [bg]

— Да, същият беше, много приятно момче.

Амая угаси екрана и прибра джиесема.

— За какво разговаряхте?

— Пссс — отговори Янес с мъгляв жест.

Амая стана и взе от една помощна масичка снимката на съпругата му, която той ѝ бе показал предния път.

— Жена ви не е изпаднала в депресия след раждането на сина ви, нали? Мисля, че вече е била зле много преди това, но раждането на бебето напълно я е съсипало. Не е можела да го обича, отблъсквала го е, защото това дете е трябвало да замести починалата ѝ дъщеря.

Янес зяпна, но не каза нищо. Взе поставеното до него дистанционно и изключи телевизора.

— Не съм имал никаква дъщеря.

— Напротив, имали сте. Този полицай го е подозирал и затова е дошъл да говори с вас.

Янес помълча няколко секунди.

— Маргарита трябваше да го забрави, но вместо това по цял ден мислеше и говореше за случилото се.

— Как се казваше?

Той се забави с отговора.

— Нямаше си име, така и не я кръстихме. Умря внезапно няколко часа след раждането.

— По дяволите, убили сте собствената си дъщеря! — процеди Амая с отвращение.

Янес я погледна и постепенно на устата му се изписа усмивка, която премина в смях и кикот. Посмя се като побъркан известно време, но изведнъж спря.

— И какво смятате да правите, да ме издадете на полицията ли? — попита той с горчивина. — Синът ми е мъртъв, жена ми е мъртва, а аз ще гния жив в тази къща до края на дните си. Колко зими още ще изкарам, как мислите? Вече нищо няма значение, трябваше да го проумеем. Веднъж някой ми каза, че всичко, което дяволът ти дава, се превръща в помия. Пратят ли ми орехите, ще ги погълна и ще оставя Злото да си проправи път през червата ми. Отдавна съм се отказал. Когато жена ми умря, всичко, което ми се струваше толкова важно — парите, тази къща, работата, всичко ми стана безразлично. Отказах се.