Дар за бурята [bg]

Амая замълча, вперила очи в жената пред себе си, и си спомни, че когато се запознаха пред „Арги Белц“, Йоланда се бе изненадала, че е толкова млада, и бе споменала, че не си я е представяла така. Чак след това успя да проговори.

— Съдия Маркина ви е препоръчал да се запознаете с мен дискретно, уж случайно, защото иначе няма да проявя интерес към случая?

— Да, освен това каза, че сте много добра в работата си. Помоли ме също така никога да не ви споменавам, че препоръката идва от него, но предполагам, че сега вече е все едно, и вие имате право да го знаете.

Поразходи се из градината на болницата, преди да се качи в колата, опитвайки се да проумее целта на всичко, което току-що бе чула, и да превъзмогне обзелото я смущение. Маркина ѝ бе изпратил Йоланда Беруета, но ако намерението му е било да ѝ помогне, защо бе спрял ексхумацията на телата на гробището в Еноа? Може би е очаквал да го помоли за помощ, което, от друга страна, би било правилното? Но след като ѝ я бе изпратил, едва не я бе разпънал на кръст заради случилото се на гробището, вероятно защото е мислел като нея, че цялата тази болка е могла да бъде спестена, ако бе следвала нормалните процедури.

Не разбираше нищо. Качи се на колата и напусна двора на болницата. Тъкмо бе излязла на магистралата, когато телефонът ѝ звънна. Беше той. Включи хендсфрито и отговори.

— Гледай ти, тъкмо за теб си мислех — каза.

— А аз за теб — отговори тихо той, — но почти нямам време, влизам на дело, вече съм с тогата. Обаждам се да ти кажа, че вече питах секретарката си и тя ми каза, че Йоланда наистина я е спряла един ден в кафенето с молба да поговорят, описала ѝ случая на синовете си и я помолила да се застъпи пред съдията за нея. Инма я изслушала и не ѝ обърнала никакво внимание, казва, че я е помислила за луда.

След като се сбогува и затвори, се наложи да спре колата встрани от пътя, за да асимилира чутото. Беше я излъгал.

Телефонът зазвъня оглушително в купето на спрелия на банкета автомобил.

— Ириарте.

— Госпожо инспектор, добри новини. Националната полиция е задържала Мариано Санчес, надзирателя, който избяга. Бил в Сарагоса, при един приятел. Снощи излезли явно на разпивка и се блъснали в друга кола. Монтес и Сабалса отидоха да го доведат, до час-два ще са тук. Имаме известен напредък и в издирването на евентуални жертви, мисля, че това ще ви заинтересува.

Мариано Санчес още беше махмурлия след запоя от предната вечер. Със зачервени очи и пресъхнала уста. Откакто бе седнал в стаята, три пъти бе поискал вода.

— Няма да кажа нищо — отсече той, когато ги видя да влизат.

— Чудесно, имате ли нещо против аз да говоря междувременно? Не е нужно да отговаряте, няма защо да казвате каквото и да било — заяви Ириарте и постави пред него увеличена снимка, на която се виждаше как Мариано Санчес стои пред килията на Берасатеги и подава нещо през малкия отвор на вратата. — Въпреки че затворникът е бил изолиран, вие сте отишли до килията му и както става ясно от снимката, сте му дали лекарството, с което той се е самоубил.