Гай-джин (Част II)

— Но след малко — заяви Сьоратар — Андре ще ни посвири.

— Тази вечер не — отвърна Андре прекалено прибързано. — Ако не възразявате, има някои документи, които трябва да подготвя за утре, извинете.

— Всичко може да почака, удоволствието стои преди работата — възрази Сьоратар и жизнерадостно се разпореди. — Тази вечер ще завършим вечерта с музика… нещо романтично за Анжелик.

— Нека го оставим малко на спокойствие, Анри — намеси се Анжелик, от виното страните й бяха порозовели, доволна бе, че Андре явно е загрижен да й достави обещаното лекарство. — Ти го отдели от работата му доста за дълго, в края на краищата той не е чиновник.

— На Андре ще му е приятно да ни посвири.

— О, значи на Андре винаги може да се заповяда, така ли? Тогава аз ще изкомандвам теб, господин посланик, да го извиниш този път… и мен също, време е да си лягам. — Тя се изправи, коленете й бяха омекнали. Те я заобиколиха с гръмки протести. — Но аз ще съм тук утре и поне още три дни. — Тя подаде ръка на Андре с особена усмивка. — Сега си свободен да вървиш, нареждам ти да защитаваш нашите интереси.

— Можеш да разчиташ на това, Анжелик.

— Последна чаша…

Тя се остави да я убедят и я взе със себе си, а те я придружиха, за да се уверят, че резетата на прозорците и новите капаци на будоара и спалнята са сигурни.

— Решихме да подменим всички кепенци, след като нощувахте тук за последен път — повтори Вервен това, което по-рано вече й бе съобщил, рядката му коса бе разрошена, хилеше се пиянски. — Дори при бурята миналата седмица нямаше никакви потропвания. — Всички забелязаха ефирния зелен пеньоар и нощницата на леглото, оправено съблазнително от едрата прислужница, която наблюдаваше и чакаше покорно. Мъждивите петролни лампи и тяхното алкохолно опиянение правеха стаята още по-примамлива, а нея самата — по-предизвикателна.

Последваха неохотни пожелания за лека нощ и сладки сънища и най-сетне Анжелик остана сама с А Со, вратата към коридора бе залостена. Прислужничката я съблече и среса косата й, прибра кринолина в дълбокия закачен на стената долап при другите й дрехи, а бельото й — в скрина с чекмеджетата. През това време Анжелик си тананикаше щастлива, доволна, че е тук, на спокойно място за утре, ликуваше, че е сама и че пожарът и земетресението не са навредили на никого от тях и не са попречили на плана й, напротив — бяха го улеснили.

„Ще сдобря Малкълм и Джейми, за тях е лошо да странят един от друг — помисли си тя въодушевена; все още бе жадна, но успокоена и доволна от виното. — Благодаря на Бога за Андре, чудя се как ли изглежда Йошивара и неговото момиче. Ще го насърча да ми разкаже за нея и ще се посмеем заедно…“