Сянката на Бога

Почти лениво бодигардът се разходи из офиса, като въртеше глава и попиваше всичко с поглед, без да проявява дразнещо любопитство.

— Какво има там? — поинтересува се той.

— Баня.

Бък отвори вратата и надникна.

— Приятно — беше единственият му коментар. После отиде до прозореца и дълго оглежда улицата, след което пусна щорите. Обърна се обратно към вътрешността на стаята и я огледа още веднъж с неспокойния си леко нефокусиран поглед, забележителен със своята неутралност.

Накрая седна до камината на ръба на стола в стил „Барселона“ и изпука с пръсти.

— Тери вече ме инструктира, така че си вършете работата. Аз ще… понаблюдавам. — И с тези думи Бък извади една книга от куфарчето си и зачете. Ласитър хвърли поглед на заглавието: „Разговорен японски“.

После се върна към документите на бюрото си и продължи сортирането им в две купчини: едната, представяща Барези учения, а другата — Барези теолога. След това помоли Виктория да му намери момичето от „Проучване“.

— Мислиш ли, че още е тук?

— Сигурна съм, че е, но…

— Какво?

— Кой е този мъж?

— За Бък ли говориш? Бък ми е гледачката.

Бък продължаваше невъзмутимо да си чете.

— О… — Виктория замлъкна. — Искаш да кажеш „бодигард“? — Гласът й беше необичайно възбуден. — Веднага ще потърся Дева Колинс.

След малко в телефонната слушалка се разнесе гласът на момичето. Питаше с какво може да му помогне.

— Нуждая се от гуру — обясни лаконично Ласитър.

— Моля?

Дева явно не беше запозната с вътрешнофирмения жаргон. „Гуру“ бе термин, измислен от Джуди, за хората, с които се правят консултации на ранната фаза от дадено разследване. Обикновено журналист, понякога университетски преподавател, гуруто действаше като екскурзовод през терен, който формира общия план. В този случай Ласитър търсеше някой, който да говори за молекулярна биология на разбираем английски. Обясни това на Дева.

— О… — замисли се тя. — Ясно. Ще намеря.

— Добре. Надявам се ти пък да ми помогнеш с религиозния аспект. Има много за четене. Дали не би могла да ме осветлиш „Кой кой е“?

Дева нервно се засмя.

— Не знам, аз не съм експерт…

— Не ми трябва експерт.

— Добре тогава… Ще опитам, щом настоявате. Искате ли резюме?

— Предпочитам да поговорим.

— О, не — неочаквано енергично възрази тя. — Свикнала съм да подреждам мислите си на лист хартия. — Ласитър я успокои и й нареди да намери някой в отдела, който да състави профил на Калиста Бейтс. — Добре — с подозрение в гласа каза Дева. Помълча, но не успя да сдържи любопитството си: — Това във връзка с друг случай ли е?

Директният въпрос го накара да се поколебае.

— Не — отговори й накрая.

— О… добре… ще ви приготвя резюмето до утре вечер. Така добре ли е?

Каза й, че е страхотно. Когато остави слушалката, Бък прелисти една страница и направи коментар, без да вдига поглед от учебника:

— Калиста Бейтс… Каква лисица43!