Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
Насочи се към входа на най-близката конюшня. Вътре беше тъмно и хладно, подобно на тунел, и точно като тунел вероятно беше пълно с неприятни изненади. Уенди надникна предпазливо и забеляза огромен кон, завързан до стената. Конят я погледна, сведе глава и тропна с копито. Уенди отскочи уплашено назад.
Иззад коня излезе млада жена и се приближи към нея.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита тя.
Уенди пристъпи лекичко напред и изрече с тъничък гласец: — Търся съпруга си. И децата. Дойдоха тук, за да купуват пони.
— От кои конюшни?
— Моля?
— От кои конюшни? — повтори жената. — Тук са стотици. Семейството ви може да е къде ли не!
— О, ясно!
— Не можете ли да им се обадите, че сте тук?
— Да, наистина — кимна Уенди и отстъпи. — Веднага.
— А как се казва треньорът ви? — продължи жената, твърдо решена да й помогне с каквото може.
Треньор ли? Какъв треньор?!
— Не знам — отговори Уенди.
— Проверете в администрацията — предложи й младата жена. — По тази пътека и точно зад ъгъла!
— Благодаря ви! — кимна Уенди.
Заобиколи обора и едва не се сблъска с количка за голф, в която се возеха две жени с козирки. Спирачките на количката изсвистяха, тя спря и някой извика:
— Уенди? Уенди Хийли?
— Да? — извърна се изненадано тя.
— Ние сме! Нина и Чери! — извика Нина, сочейки жената до нея. — Помниш ли ни? Децата ни са съученици на твоите в училище „Света Мери-Алис“!
— О, боже! Наистина! — възкликна Уенди, сякаш веднага спомнила си за тях.
— Радваме се да те видим! — продължи да писука Нина, а после се приведе и я прегърна като отдавна изгубена приятелка. — Какво правиш тук?
— Дъщеря ми ще си купува пони…
— Кой й е треньор? — попита Чери. На ушите си носеше диамантени обеци с размерите на бадем. — Да не би да е Марк Уитълс? Той е най-добрият! Когато човек си купува пони, не може без Марк!
— Не съм много сигурна дали… Току-що се връщам от снимки. От Румъния… — изрече Уенди, като че ли това би могло да обясни всичко.
— Господи, животът ти сигурно е много интересен! — възкликна Нина. — Двете с Чери непрекъснато си повтаряме, че би трябвало да заменим съпрузите си с бляскава кариера!
— Да, работата там е по-малко — съгласи се Чери и Нина, която имаше силен южняшки акцент, се разсмя сърцато. Уенди веднага реши, че Нина е от онези жени, които човек не може да не хареса още на мига, дори и да не споделя начина й на живот.
— Скъпа! — извика Нина, като се загледа в нея. — Къде ти е количката за голф?
— Количката за голф ли? — изуми се Уенди. — Нямах представа, че ми трябва такава!
— Но всичко е на километри оттук! Да не смяташ да вървиш пеша? — извика шокирано Чери.
— Ами… просто не знам къде да търся моите хора, та… — призна си Уенди. — Просто сега се връщам, а и телефонът ми…
— О, скъпа, не се притеснявай! Ние непрекъснато губим съпрузите и децата си! — възкликна Нина и махна небрежно, с което очевидно извиняваше напълно Уенди.
— Да, така е по-добре — съгласи се с приятелката си Чери.
Тези думи бяха последвани от още звънлив смях.
— Защо не вземем първо да пробваме конюшните на Марк, а? — обърна се Нина към Чери. — Скачай при нас! — подкани тя Уенди. — Ще те откараме!
Уенди вдигна куфара си върху металната кошница отзад и Чери отбеляза:
— Боже! Да не би да мъкнеш това чак от Румъния?!
— Ами… всъщност, да! — кимна Уенди, като се качи отзад.
— Ти си наистина всеотдайна майка! — кимна Чери. — Когато се връщам от Европа, съпругът ми и децата си знаят, че през следващите три дена не трябва да ме търсят за нищо. Самолетна умора.
— Скъпа, та ти се сдобиваш със самолетна умора и от едно просто изкачване до Аспен! — отбеляза Нина.
Чери сви рамене като младо момиче и изрече:
— Такава съм си аз. Деликатна!
Уенди се усмихна. Де да можеше да сподели веселото им настроение! Нина и Чери бяха много приятни жени, но напълно различни от нея. Широките им ноздри (вероятно плод на първите опити на пластичните хирурзи от осемдесетте) и високите им, елегантни фигури й напомниха за расови коне. Изглеждаха като жени без никакви грижи. И защо да имат грижи?! Съпрузите им несъмнено бяха богати, а дори и в някой момент да решат да се разведат с тях, пак ще ги оставят с достатъчно пари, та да не им се налага никога да работят. „Какво ли е да те издържа някой друг?“ — помисли си тя и наклони тъжно глава. Сигурно е много приятно. Нищо чудно, че двете бяха толкова любезни. Надали някога им се с налагало да се сблъскват с неприятности. Представяйки си вече неизбежната грозна сцена с Шейн. Уенди се хвана здраво за перилата на количката.