Триумфът на червилата

Нико стисна ръката й. Почувства я изключително крехка и уязвима — въпреки факта, че Катрина бе изключително добра ездачка и с тези свои детски ръце бе в състояние да контролира огромни животни. Внезапно се изпълни с благодарност към съдбата, че дъщеря й все още не беше влязла в онази възраст, когато няма да иска да има нищо общо с майка си, и че засега все още й позволява да я държи за ръката, когато двете излизаха. Да, Катрина беше все още дете — дете, което трябва да бъде защитавано. Отметна непокорен кичур коса от лицето й. Толкова обичаше дъщеря си, че понякога се плашеше от тази любов.

— Но моята най-важна работа в света е да бъда твоя майка! — изрече тихо тя.

— Много мило, мамо, но аз не искам да бъде така! — изтъкна Катрина и се помести на седалката. А после, с онази удивителна прозорливост, присъща единствено на децата, добави: — Натискът върху мен е прекалено силен. Искам вие с татко да бъдете щастливи заедно! Без мен. Е, ако си щастлива с мен, още по-добре, но държа да знаеш, че не искам аз да бъда причината, поради която продължавате да сте заедно!

Нико се изпълни с чувство за вина. Откъде-накъде й е хрумнало на Катрина, че тя и Сеймор не са щастливи заедно? Да не би връзката й с Кърби да е станала очевидна? Толкова старание полагаше да не променя поведението си, а дори и нещо повече — вече проявяваше значително повече внимание и загриженост към съпруга си и делата му. Присъствието на Кърби в живота й по някакъв странен начин бе разтоварило напрежението между нея и Сеймор — и фактът, че двамата вече почти не правеха секс, изобщо не й правеше впечатление. Ами ако Катрина разбере? Какво ли би си помислила дъщеря й за нея?

Дали и тогава би се гордяла с майка си?

— Ние с татко ти сме много щастливи, миличко! — отсече твърдо Нико. — Няма нужда да се тревожиш за нас! — Катрина сви рамене, като че ли не особено убедена, затова майка й добави: — Наистина ли се тревожиш за нас?!

— Ами… нееее… — отвърна колебливо момичето, — но…

— Но какво, мила? — извика Нико една идея по-бързо от нормалното. Усмихна се, но нещо в стомаха й се преобърна. Ако Катрина подозираше или още по-лошо — ако знаеше нещо, по-добре да разбере още сега, за да успее да го отрече. А после (затвори очи и мислено си обеща) никога повече да не го повтори!

— Ами… не би трябвало да го зная, но… мисля, че родителите на Магда се развеждат! — прошепна момичето и очите му се разшириха или от чувство за вина, че тя е приносителят на тази новина, или от шок, че новината може и да е вярна.

„Слава богу!“ — помисли си на мига Нико. Значи става въпрос за Уенди, а не за нея! Нищо чудно, че дъщеря й е толкова разстроена. Сигурно веднага се е притеснила, че случилото се с Магда би могло да се случи и на нея. Преодоляла първоначалния шок, Нико постепенно дойде на себе си. Но това не може да е вярно! Та Уенди е в момента на снимки! Кога е намерила време да се развежда?