Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Изнесете мъртъвците си! Изнесете мъртъвците си!
Бог да ни е на помощ, талигата за извозване на починалите от чума е влязла в самия Тауър. Сигурно има чума в къщичките на слугите или сред конярите. Вдигам шала върху устата си, влизам бързо вътре и слагам резето на вратата, сякаш искам да попреча на смъртта да влезе.
Получавам бележка от Мери: влажна е от оцет. Някой я е поръсил с вкиснало вино с надеждата да попречи на чумата да полепне по хартията.
В Уиндзор сме: но ти не си забравена. Лордовете настояват да не те държат в Тауър по време на чумава година. Казват на Елизабет, че това е прикрита смъртна присъда. Дръж всички на разстояние и не допускай никой освен теб да докосва момчетата. Вярвам, че ще бъдете освободени до няколко дни.
Пера сама бельото на момчетата. Извеждам Теди да си играе рано сутрин: пладнешкото слънце е опасно горещо за един Тюдор като него, със светлата му кожа и медночервена коса, а вечерните мъгли носят болести. Мия сама нашите съдове, но водата идва от кладенеца в Тауър: понякога виждам, че е размътена от мръсотия, а не мога да направя нищо и по отношение на храната, която идва от кухните на коменданта. Бебето суче от жена, чието мляко може да е заразено. Няма как да знам, но не смея да го оставя да гладува, като я отпратя сега. Луси продължава да се чувства добре, аз я наблюдавам за всякакъв признак на слабост или треска и ѝ давам да разбере, че не ми харесва постоянно да влиза и излиза. Госпожа Ротър изпраща съобщение, че сестра ѝ е болна и че заминава с нея в провинцията. Изразява съжаление, че трябва да ме изостави, но не смее да се бави. Селата извън Лондон затварят вратите си за всички от града, и ако не замине сега, тя ще трябва да спи в плевни и обори с болни хора, които бягат от болестта.
Наблюдавам прозореца на Нед и там всеки ден се вее синята кърпичка, която ми показва, че той е добре. Давам на един от пазачите сребърно пени, за да съобщи на Нед, че никой от нас не е болен и се надяваме да ни освободят. В отговор той ми изпраща стихотворение:
Поръсвам го с пепел, преди да го поема от ръката на пазача, и го държа на една ръка разстояние, докато чета. Запазвам думите в сърцето си. Изгарям листа.
Тауър
Лондон, лятото на 1563 г.
В ранното утро, докато е все още хладно, чувам тропота на множество крака, изкачващи се по стълбите към покоите ми, което означава посещение от сър Ричард, новия комендант на Тауър. Заставам до опърпания си трон, с господин Носльо на рамото, с Томас в ръцете ми, с Теди до мен, пъхнал ръка в моята. Луси стои зад мен. Казвам си, че приличаме повече на бедно семейство от поразени от чумата просяци, отколкото на наследниците с кралска кръв, които се мяркат в кошмарите на Елизабет.
Вратата се отваря, сър Ричард влиза и се покланя:
— Простете — казвам, — но стражите трябва да останат отвън. Страх ме е от чумата.
— Разбира се — казва той. Прави им знак и те отстъпват назад. — Радвам се да кажа, че не е нужно да се боите повече. Ще бъдете освободена.
Залива ме такава радост, че не съм в състояние да чувам ясно.
— Какво?
Той кимва.
— Да, милейди. Ще бъдете освободена от Тауър. Можете да си тръгнете днес. Можете да си тръгнете тази сутрин.
— Освободена ли?
— Да — потвърждава той. — Благодарение на Бог — и на милостта на нашата велика господарка, кралицата.
— Бог да я благослови — прошепвам. — Мога да си тръгна, когато пожелая?
— Приготвил съм коне за вас и каруца за вещите ви.
Посочвам към нащърбената маса и опърпаните столове:
— Няма нищо, което да си струва да взема. Луси може да опакова дрехите ни в миг.
Той се покланя и казва:
— Ще чакам нареждането ви. Най-добре ще е да тръгнете колкото е възможно по-скоро, преди да стане прекалено горещо.
— А граф Хартфорд идва ли с мен? — питам, когато той стига до вратата.
Той се покланя:
— Негова светлост също е освободен.
— Хвала на Бога — казвам. — Благодаря на милостивия Бог, задето отговори на молитвите ми.
Приготвили сме багажа си и сме готови за път след по-малко от половин час. Няма да позволя на нищо да ме забави. Износените мебели могат да бъдат докарани с каруцата зад нас, заедно с един сандък с дрехи. Конопарчетата ще пътуват в покритата си с шал клетка, а мопсът Джоу — с потомците си в една кошница, със завързана отгоре мрежа, за да бъдат сигурно опазени в откритата каруца. Господин Носльо ще влезе на сянка в клетката си. Ще държа Теди на седлото пред себе си, а дойката ще носи Томас, пристегнат към тялото ѝ. Луси ще язди на дамско седло зад един страж, а ако Теди се умори, ще го вземе на ръце.