Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Мога само да предполагам, че я измъчва ревността от детските ѝ години, когато е живяла в постоянно безпокойство, питайки се кой ще бъде удостоен с благоволение от баща ѝ. Първо се е разпореждала със своята полусестра, Мери Тюдор, която е била принудена да ѝ прислужва като малка, а после Елизабет бе унизена, когато приливът се обърна и Мери бе удостоена с благоволение. Видя презираната си полусестра да се възкачва на трона, приветствана от всички в първите месеци на царуването си. Елизабет винаги е приемала другите жени като свои съперници. Предполагам, че е мразела мащехите си, после своята полусестра, след това горката Ейми Дъдли, а сега мен. Сигурно ме мрази ужасно ожесточено, щом е готова да пожертва Робърт Дъдли, давайки го на друга жена, за да ми попречи да получа короната. Започвам да си мисля, че е луда като баща си.
Но това само ме кара да се боя от нея повече, и да ми се иска да можех да поговоря с Нед за тези надигащи се тревоги. Вече не става дума за политика, за стратегия. Това не е кралица, избягваща една наследница, защото се бои, че тя ще отклони вниманието на двора от трона: това е жена, която стига до огромни крайности, за да уязви една съперница. Готова е да изгуби любовта на живота си и да посочи неприятелката на страната си за своя наследница, за да ми попречи да наследя престола и да ми попречи да живея щастливо с Нед и децата ни. Колко ли трябва да ме мрази, за да стигне дотук? Колко ли ѝ е омразна представата за щастлив брак с обичани деца, щом би провалила себе си, за да съсипе живота ми. И докъде ли може да стигне, за да ми отмъсти, задето съм по-млада, по-красива, по-щастлива, и по-подходяща наследница на короната, отколкото беше тя!
Не забравям, че видях злобата ѝ към нейната полусестра, Мери. Гледаше я как умира, и я измъчваше, докато умираше: флиртуваше със съпруга ѝ и ѝ отказваше всякаква утеха. Не забравям, че Ейми Дъдли умря сама в своя дом и че убиецът ѝ така и не бе назован, но че Елизабет знаеше за смъртта ѝ, преди тя да бъде оповестена. Съперничеството на Елизабет е нещо, от което една жена би трябвало да се бои. Помислям си за моята братовчедка Мери, кралицата на шотландците, и се моля никога да не се озове във властта на Елизабет като мен. Сещам се за Маргарет Дъглас и си мисля, че е истинско чудо, че е била освободена. Започвам да се питам дали Елизабет е също толкова фатално опасна за роднините си, както свирепият ѝ баща беше за своите.
Тауър
Лондон, средата на лятото 1563 г.
Времето става ужасно горещо и слънцето напича силно каменните стени на Тауър, докато стават твърде ярки за гледане и твърде горещи на допир. Крепостният ров се превръща в слузеста, воняща канавка, пълна с животинска тор и мърша, приливите не го прочистват, а само разбъркват мръсотията, и после се оттеглят, оставяйки гниещи водорасли и мъртва риба. Вечер усещам вонята на разложение от реката и ужасната смрад на болест откъм града.
Лордовете настояват Нед, бебетата и аз да бъдем освободени от Тауър и да ни бъде позволено да живеем в провинцията. Всяко лято в Лондон върлуват болести, но тази година има вероятност да избухне чума. Завръщащите се от Франция войници, жалки и разгромени, страдат от различни болести и са лишени от препитание. Лежат из улиците и просят, кашлят и плюят в отворените канавки, които текат лениво по средата на всички улици, задръстени с боклуци. Времето е сухо, с дълги задушни дни, няма дъжд, който да отмие противната мръсотия, и никакъв ветрец, който да отвее болестните миазми от улиците.
Луси идва при мен, пребледняла, и ми казва, че майка ѝ, която живее извън стените на Тауър и се занимава с прането ми, се е разболяла и е на легло. Има онези ужасни отоци под мишниците и бубоните в слабините, които са признак на чумата. Луси се тресе от страх.
— Тя пра бельото ви едва вчера — казва. — Лично го донесох. Сложих го на бебето — трепери от безпокойство. — Бог да ни е на помощ, ваша светлост. Никога нямаше да го направя! Не знаех! Ами ако бебето прихване чумата?
Вратата в дома на Луси е закована с дъски и белязана с червен кръст. Не пускат Луси да вижда майка си: на всички е забранено да влизат. Болната се мята неспокойно в леглото, сама в къщата си. Ще живее или ще умре в самота, но знае, че най-вероятно ще умре, а дъщеря ѝ не може да ѝ занесе дори чаша чиста вода. Страдащите от чума се молят за смърт, когато треската им се усилва, а отоците по тялото им ги карат да плачат от болка, но никой не може да отиде при тях.