Предатели [bg]

— Вече купих виното — отвърна Марс. — А тя стана от инвалидната количка. Все още е немощна от натравянето, но вече е добре.

— Това означава ли, че ще се преместиш в района за постоянно? — попита Джеймисън.

— Вече подписах договор за една къща, която се намира на две преки от нейната. Можем да тичаме заедно сутрин.

— И аз ще се включа — каза Джеймисън.

— Чудесно, Алекс.

Марс погледна Декър.

— Ами ти?

— Какво аз? — промърмори той.

— Искаш ли да тичаш с нас?

— Само ако гоним престъпници.

Докато вървяха към входа на хосписа, Джеймисън каза:

— Декър, имам няколко въпроса.

Той я погледна.

— Разбирам, че работата на Дабни с ФБР е дала идеята на Бъркшър и останалите да атакуват централата на Бюрото, но каква всъщност информация им е предал?

— Работил е по инфраструктурата на сградата. За целта е получил свръхсекретна информация за конструкцията, газопровода под нея и всичко останало. Плюс информация за лабиринта от тунели под улиците и Хувър Билдинг. Това са искали хората на Бъркшър. Богарт откри, че са наели сградата отсреща, вероятно за да наблюдават ФБР. Но с помощта на данните, които Дабни им е предоставил, са променили плановете си и са работили денонощно, за да достигнат сервизния тунел, да проникнат под Хувър Билдинг и да взривят газопровода. Впоследствие са разбрали, че президентът и лидерите на Великобритания и Германия ще бъдат в сградата. Решили са да ги убият, а покрай тях и още единайсет хиляди души и така да ликвидират най-значимата правоохранителна агенция в Съединените щати.

Джеймисън кимна.

— Добре, а спомняш ли си онази история от Дисни Уърлд, която Уолтър Дабни разказал на Натали? Как се е качил в линейката?

— Да, какво за нея?

— Защо ѝ я е разказал?

— Проявил е човешка слабост.

Тя го погледна объркано.

— Какво?

— В този момент Дабни вече е знаел, че жена му го е шпионирала. Но е бил прекалено почтен, за да разкрие това пред децата си. Не е искал да я намразят. Но същевременно е знаел, че ще застреля Бъркшър и ще се самоубие, затова не е устоял и е разказал на дъщеря си онази история, в която той се е погрижил за нея, а не майка ѝ.

Влязоха в сградата и тръгнаха по коридора.

— А знаеш ли какво ще стане с Ели Дабни и дъщеря ѝ? — попита Марс.

— Макар доброволно да е престанала да шпионира, Ели ще лежи в затвора, и то дълго време. Натали може да се отърве с условна присъда, тъй като обвинението не е в състояние да докаже, че тя е знаела нещо за шпионската афера.

Представиха се на рецепцията и продължиха към стаята на Джоуи Скот. Малкото момче лежеше със затворени очи.

Медицинската сестра, която ги придружаваше, го събуди внимателно. Когато то отвори очи, тя му обясни, че има посетители, след което се обърна и излезе тихо.

Тримата пристъпиха към леглото.

— Здрасти, Джоуи — поздрави го Марс.

Джоуи се усмихна слабо и повдигна ръка, за да му махне, след което я отпусна върху леглото.

— Нося ти нещо.

Мелвин отвори кутията и извади от нея футболна топка. Поднесе я пред момчето и каза: