Предатели [bg]

— Надявам се, че не те изненадва, но ме сложиха на изчакване. В момента слушам инструментал на „Би Джийс“.

Пробягаха два етажа надолу и се спуснаха в мазето. То също бе празно, нищо, освен голи стени. Огледаха се и в един момент Марс извика:

— Ей там!

Декър и Браун отидоха при него.

Видяха огромна макара с навит на нея кабел, опряна на стената. Беше по-висока от Декър.

— Какво ли прави това тук? — зачуди се Браун.

Декър надникна през отвора в средата на макарата, където обикновено работниците пъхаха една от вилките на мотокара, за да я повдигнат.

— Не мога да видя какво има отзад. — Декър мушна ръка и опипа мястото. — Запълнили са я с нещо. Твърдо е като бетон.

— Защо са го направили? — попита Браун.

Декър се опита да надзърне зад макарата, но тя бе твърде тежка и опряна плътно до стената.

— Една от възможните причини е, за да скрият онова, което се намира отзад — отвърна Декър, погледна Марс и попита: — Готов ли си?

Двамата опряха рамене от едната страна на макарата и забутаха. Тежестта бе огромна, но Декър и Марс бяха невероятно силни — или поне бяха такива на млади години — и бяха свикнали да бутат тежки предмети. Напънаха се, но краката им се плъзнаха по пода. Двамата изругаха, обляха се в пот, вените им се издуха, но успяха да преместят макарата сантиметър по сантиметър.

Пред погледа им се появи дупка в стената. Пробита право през железобетона.

Декър надникна в нея. Там започваше тунел, целият потънал в мрак.

— Някой има ли фенерче?

Браун вдигна телефона си и включи фенерчето му. После извади пистолета си. Декър направи същото.

Браун тръгна първа.

Марс погледна Декър и попита:

— Имаш ли някаква представа какво става там? Декър отвърна на погледа му с най-сериозното изражение, което Мелвин бе виждал.

— Там е краят на онзи телефонен разговор. А може би краят и на всичко останало.