Предатели [bg]

Браун мигом отсече:

— Това е бомба.

— И има таймер — добави Декър.

Цифровият часовник отмерваше времето. Оставаха четири минути.

— Изглежда ми твърде малко, за да нанесе сериозни щети — каза Марс. — Особено толкова дълбоко под земята.

Браун поклати глава и отвърна с дрезгав глас:

— Бомбата играе ролята на детонатор. Мястото е пълно с газ. От него ще дойде силата на експлозията. — Тя огледа колоните. — Обзалагам се, че са носещи. Избухне ли бомбата, колоните ще рухнат.

— А с тях и цялата сграда и всички в нея — добави Декър. — По подобен начин взривяват постройки, предвидени за разрушаване.

— В такъв случай да вземем бомбата и да я изнесем навън — предложи Марс.

Той посегна към нея, но Браун сграбчи ръката му.

— Недей! Виждаш ли тези сини жици? Това са ускорители. Откачиш ли ги, броячът се нулира и бомбата избухва.

— Откъде знаеш?

— Служила е като сапьор в армията — каза Декър.

— Декър, трябва да позвъниш на Богарт и да му кажеш да изведе президента и да евакуира цялата сграда — изрече забързано Браун. — Още сега! Но не звъни от тук. Нямам представа дали нещо в телефона няма да възпламени бомбата или да нулира таймера.

— Но…

— Декър, размърдай си задника! Това ми е работата! Върви! Става въпрос за президента, за бога!

— Добре, но…

— Върви!

— Аз оставам с теб — заяви Марс. — Мога да помогна.

— Нищо не можеш да направиш. Върви с Декър. Ще дойда, когато приключа.

— Но Харпър…

— По дяволите, Мелвин! — извика тя. — Остават ми три минути! Изчезвай оттук!

Декър хвана Марс за ръката и го задърпа към изхода.

Когато стигнаха дупката и се провряха през нея, Марс се обърна назад. Видя Браун да кашля и киха, прикрила носа и устата си с якето, приведена над бомбата.

Миг по-късно Марс и Декър се затичаха през тунела. Когато се отдалечиха достатъчно от газопровода, Декър позвъни на Богарт.

Агентът каза само:

— Ясно!

Декър погледна часовника си.

Марс направи същото.

— Две проклети минути — каза той. — Трябва да се върна, Декър. Трябва да ѝ помогна.

— Аз също.

Хукнаха обратно през тунела. Когато приближиха бомбата, облакът газ бе толкова гъст, че те се замаяха и се олюляха. Марс се удари в стената, а Декър едва не падна на колене. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне.

— Хайде! — извика Марс и се изправи на крака.

Прекосиха с усилие тунела, стигнаха дупката и се провряха през нея. Стомасите ги присвиха жестоко.

— Харпър! — извика Мелвин.

Той бе изтървал телефона си и не можеше да види нищо в мрака.

Високо над главите им отекна тропот.

Евакуират сградата, осъзна замъгленият му разум.

Двамата с Марс се запрепъваха, но продължиха напред. Сега обаче бяха напълно дезориентирани заради газа, проникнал в белите дробове и мозъците им.