Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Очите й бяха тъжни и тя въздъхна скръбно.
— По-добре да вървя. Сбогом, Спиир.
Неговото „сбогом“ заседна в гърлото му. Не можа да го произнесе. Болеше твърде много, за да го изрече. Ако чуеше думата, всичко щеше да стане реално, а той отчаяно искаше да не е истина. Искаше всичко да е само един лош сън, от който скоро щеше да се събуди.
Но не беше. Беше реално. Всичко.
Съншайн си отиде.
Киара си отиваше.
Той си нямаше никого.
Чувствайки се напълно изоставен, Талон гледаше как Киара чезне от стаята. С разбито сърце, се отпусна на колене на пода и направи нещо, което не бе правил от деня, в който Ниния бе погребана.
Заплака.
В съзнанието му изплува ужасяващият спомен как саксонците посичат баща му, докато малкото момче Спиир спасява майка си и сестрите си от жестоките воини.
Видя майка си и сестра си болни от опустошителната шарка. Видя се как работи усърдно за Гара, докато старицата се наслаждава на страданията му. През нощта се грижеше за сестрите си, а през последните месеци от живота на майка си, когато тя беше твърде болна, за да се гледа сама, се грижеше и за нея.
Видя Киара като бебе, което плаче неутешимо, докато той се стараеше всячески да го успокои. Припомни си как Гара ги прокуди в тъмната нощ, а те нямаше къде да отидат. През онази нощ валеше сняг и единствената му мисъл бе да опази сестра си жива. Имаше само нея.
И той я носеше през снежната буря, докато тя пищеше. Извървя километри по замръзналата земя, докато намери клана на майка си. Заради сестра си той се унижи и моли, остави се да го бият, докато изгуби съзнание.
Никога не поиска нищо за себе си. Не и докато не срещна Ниния. Той я отведе, направи я своя и заради собствената си глупост я изгуби. Двамата никога нямаше да могат да бъдат заедно. Никога.
Аз съм самота.
Аз съм тъга.
Вик на ярост се изтръгна от гърдите му.
Внезапно, нещо от дясната му страна привлече вниманието му. Талон се намръщи. Подаваше се изпод леглото. Той се приближи и го измъкна. Сърцето му спря да бие. После започна бясно да препуска.
Съншайн ги бе оставила за него. Бяха три картини, изобразяващи колибата му, пристана отзад и гледката от верандата.
Келтът се втренчи в ярките, живи цветове, уловили мястото в светлината на зараждащия се ден. Картините бяха прекрасни, но не толкова красиви, колкото жената, която му ги бе дала. Жената, която му бе направила най-големите дарове в живота му.
Откри малка бележка, пъхната между две от картините. Разгъна я и усети как стомахът му се сви на топка.
Това е блатото, така, както аз го виждам, но това, което не мога да уловя и запечатам върху платното, си ти, такъв, какъвто те виждам.
Нито четките, нито боите някога ще покажат героя, който си ти. Никога няма да съумея да нарисувам звука на гласа ти, когато нашепваш името ми. Начинът, по който кожата ми настръхва, когато ме докоснеш. Страстта, която събуждаш у мен.
Обичам те, Талон. Зная, че не мога да те задържа. Никой никога не може да опитоми див звяр.
Ти имаш своя съдба, аз също. Надявам се само, че от време на време мисълта за мен ще извиква усмивка на устните ти.
С обич завинаги: