Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Разбирам. И ти се съгласи?
— Да. Мисля, че така ще е най-добре.
Но тя не искаше да си тръгва. Силата на желанието й да остане я сепна.
— Разбирам.
Със сковани движения започна да събира нещата си, ала отвътре умираше.
Талон не можеше да понесе да я гледа така. Искаше да я сграбчи и да избягат на някое място, където никой нямаше да ги намери. Да я скрие там, където щеше да е в безопасност. Единственият проблем беше, че никой не можеше да се скрие от един бог. Рано или късно, Камул щеше да ги открие и тогава Съншайн щеше да умре.
Взе раницата й, когато тя се протегна за нея.
— Аз ще я нося.
Младата жена кимна. Очите й блестяха от напиращите сълзи.
Никой от двамата не проговори, докато я водеше навън, където ги чакаше Ахерон. Талон му подаде раницата й.
— Беше, ъ… беше забавно, Талон — промълви тя. — Ще те видя ли отново?
Погледна към Аш, сякаш самият той очакваше отговор на този въпрос.
— Не — рече бавно.
Тя се прокашля, но не каза нищо. Вместо това, пристъпи към Ахерон.
— Готова съм.
Аш отстъпи назад и я остави да тръгне първа към катамарана.
— Келте — рече, — ако промениш мнението си по онзи въпрос, обади ми се.
Талон кимна.
Сърцето му се късаше, докато гледаше как Съншайн се качва в лодката. Ахерон включи двигателя и двамата се насочиха към вътрешността на блатото.
Всичко свърши.
Тя си отиде.
Аз съм мрак. Аз съм сянка.
Аз съм господарят на нощта.
Аз единствен стоя между хората и тези, които искат да ги унищожат. Аз съм техният пазител.
Пазител без душа.
Нито човек, нито аполит, аз съществувам отвъд Царството на живите, отвъд Царството на мъртвите.
Аз съм Нощен ловец.
И съм безсмъртен… освен ако не намеря онова чисто сърце, което никога няма да ме предаде. Чиято вяра и кураж ще върнат душата ми и ще ме отведат към светлината.
Ако не беше Камул…
„Малцина от нас получават втори шанс да си върнат това, което са изгубили. Ако Ниния се е върнала при теб, може би има причина за това.“
Изпълнен с безмерна болка, Талон се извърна, за да не вижда как Съншайн се отдалечава от него, и влезе в колибата. Затвори вратата и я заключи. Вътре го посрещна огромна пустота, след като Съншайн вече я нямаше. Тя бе изпълнила дома му с щастие. А най-вече бе изпълнила него с щастие.
Погледът му се спря върху тоалетната й чантичка върху бюрото му. Беше я забравила заедно с четката и ластиците за коса. Милата Съншайн, винаги си забравяше вещите.
— Спиир?
Талон се извърна рязко и видя Киара, застанала до него.
— Lurach, и ти ли ще ме съдиш?
— Nae, мой brathair, тук съм, за да говоря с теб.
— За какво?
Сестра му протегна ръка, но я отпусна, когато си спомни, че не може да го докосне.
— Просто исках да ти кажа, преди да си тръгна завинаги, че приех предложението на бог Бран да се преродя.
Въздухът заседна в дробовете на Талон. Не можеше да помръдне. Не можеше да диша. Киара щеше да си отиде?
Nae! Мисълта го прободе като остър нож.
Тя не можеше да го напусне. Не и сега. Не и след цялото това време. Тя бе единствената утеха, която му бе останала.
И в същото време не можеше да й го каже. Не можеше да й позволи да разбере колко силно искаше тя да остане. Колко много се нуждаеше от присъствието й. Никога не би могъл да бъде такъв егоист.
— Какво те накара най-накрая да се решиш? — попита, стараейки се да говори спокойно.
— Време е, Спиир. Искам отново да живея живота си. Да имам всички онези неща, които последния път не успях да получа. Любов. Деца. Дори работа и ипотека.
Опитът й да се пошегува не го разсмя, не и когато болката вътре в него бе толкова пареща. Толкова омаломощаваща. Но в сърцето си знаеше, че тя е права. Заслужаваше щастието, което животът можеше да й донесе.
— Ще ми липсваш.
— Ти също ще ми липсваш, мой brathair.
Талон й се усмихна, макар и доста неубедително.
— Желая ти всичко най-добро, lurach. Сърцето ми ще е с теб.
— Зная, Спиир. Аз също те обичам, но сега имаш Ниния. Няма да си самотен без мен.
„Да, ще бъда. Защото и нея също не мога да задържа.“
Той кимна стоически.
— Винаги ще те помня, Киара.