Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Нима тук има деймони? Къде?
— Нападнаха бърлогата на Катагария и аз отидох да помогна на Вейн и Фанг.
Талон потрепери при новината. През нощта трябваше да е тук и да помогне в битката. По дяволите, здравата се бе издънил.
— Те добре ли са?
— Не. Сестра им и кутретата й са били убити в схватката.
Сърцето на Талон се сви мъчително. Отлично познаваше тази болка. Братята сигурно бяха съсипани от загубата й.
— Човече, съжалявам.
— И така, къде беше?
Преди да успее да отговори, Аш го изпревари.
— Почакай, май знам. Бил си в „Убежището“ и си се перчил със силите си пред цял автобус японски туристи, въоръжени с цифрови фотоапарати и камери. Поздравления, приятелче, вече си световна знаменитост.
Талон закри лицето си с ръка.
— О, боже, сериозно ли говориш?
— Да ти приличам на шегаджия?
Не, изглеждаше адски ядосан.
— Не мога да повярвам — промълви келтът.
— Ти? Ти не можеш да повярваш? Аз съм този, който ще трябва да отиде при Артемида, за да спасява задника ти. Тя се разфуча заради Зарек, а сега как, по дяволите, да й обясня, че господин Супер Самоконтрол Хладнокръвие и Спокойствие се е превъплътил в ролята на Спайдърмен в един бар, претъпкан със сащисани туристи? А за капак на всичко е завършил изявата си като водеща сензация в токийските новини, предизвиквайки оживени коментари на тема: „Какво не е наред в американската култура?“ Я ми кажи: колко правила си нарушил за по-малко от минута? А най-лошото от всичко е, че Ник ми се обади напушен, настоявайки да узнае защо той е длъжен да пази всичко в тайна, докато вие, момчета, се развявате свободно наоколо, разкривайки се, без да се замислите? Малкият негодник дори иска увеличение на заплатата, защото той, за разлика от вас, можел да пази тайна.
— Мога да обясня.
— Добре, чакам.
Талон се опита да измисли разумна причина за това, което бе сторил. Но не му хрумна нито една.
— Добре. Не мога да обясня. Дай ми минута.
Аш присви очи.
— Все още чакам.
— Мисля.
Съншайн излезе от банята и като видя Ахерон, пребледня. Грабна от стената една от тоягите на Талон и замахна. Ахерон я улови, когато тя нападна, целейки се в главата му.
— Хей!
Съншайн се обърна към Талон.
— Това е онзи, който ме отвлече!
— Не съм — тросна се Ахерон обидено, докато измъкваше оръжието от ръката й.
— Съншайн, това е моят шеф. Ахерон.
Устните й образуваха едно малко „о“.
— Вейн каза, че двамата изглеждате еднакво. Не се е шегувал. Макар че сега, след като малко се поуспокоих, виждам, че не си приличате чак толкова. Той беше заплашителен, но ти… ти си наистина страшен…
— Ако разполагах с повече време, щях да се почувствам поласкан. — Подаде тоягата на Талон. — Излез навън, келте, за да довършим нашия разговор.
Талон не обичаше да го командват, но в този случай нямаше избор. Наистина беше оплескал нещата и Аш имаше право да е бесен. Беше поставил всички в много лошо положение.
Излезе навън и застана на пристана зад колибата, където Аш го чакаше с ръце на кръста. От гняв по лицето на древния атлант бяха избили червени петна.
— Знаеш ли, наистина прекарах една прекрасна нощ. Трябваше да съобщя на Кириан и Джулиън, че Валерий е в града и да прекарам, о, не зная точно, три, може би четири часа, опитвайки се да им попреча да хукнат да преследват римлянина. Сетне, тъкмо когато се успокоих достатъчно, за да се заема с работата си, узнах, че в блатото има деймони, но никакъв Талон не е налице, за да ги убие. И защо Талон не е тук? Защото се прави на Тарзан, прелитайки с ефектен скок от балкон, за да спаси своята малка Джейн от леопарда. И сега ми остава единствено да стоя тук и да заявя: „Следващият провал, моля, очаквам го с нетърпение.“
Талон го изгледа свирепо.
— Не е нужно да си толкова саркастичен. Зная, че се издъних, ясно ли е?
— Не, да се издъниш означава да те заловят без гащи в апартамента на Съншайн. Това е много повече от една обикновена издънка.
— Няма да се извинявам за това, което съм направил.
Един мускул заигра върху челюстта на Аш и той извърна глава.
— Все още трябва да се свършат доста неща за утре вечер. Необходимо е да се вземат предвид множество неизвестни фактори, а това, което знаем, не вещае нищо добро. Трябва да се справя с Джулиън и Кириан, които искат да напъхат Вал в чамов ковчег. От друга страна, Вал не иска да си помръдне пръста, за да помогне на някого, който не е потомък на древните римляни. Два побеснели върколака, които ще искат отмъщение за случилото се тази вечер. Зарек, който дори когато е в най-добрата си форма, е пълна откачалка и в момента е издирван от полицията на Ню Орлиънс. Ник, който врещи и заплашва да напусне, защото се уморил да разчиства след ненормалници. Разгневена богиня, която ще поиска главата на всички заради това. И единственият надежден Ловец, на когото мога да разчитам, това си ти. — Аш млъкна и го измери със суров поглед. — И приятелче, не се обиждай, но напоследък не си от най-надеждните.