Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Като че ли излъчваше мощни феромони, ала в същото време Съншайн изпитваше страх от него. Той приличаше на смъртоносно, красиво диво животно, която част от теб иска да приласкае, макар другата част да знае, че с еднаква вероятност може да откъсне ръката ти или да се погали в нея.
Беше магнетичен и свиреп и я изпълваше с желание да побегне през вратата.
Когато заговори, силата на гласа му я накара да подскочи, но това, което я порази най-много бе колко еротично прозвуча гласът му. Беше толкова дълбок, че всяка сричка, която изричаше, се плъзгаше по гърба й като съблазнителна ласка.
Никога досега не се бе озовавала в компанията на някого, чието тяло и същество сякаш бяха създадени единствено за да привличат сексуално една жена.
Боже, наистина бе неустоим.
— Брат ти Сторм е долу, почиства. Може би не е зле да го помолиш да пренощува при теб.
— Откъде знаеш, че Сторм е долу?
— Просто знам.
Тя се намръщи. Той бе по-странен дори от баба й.
— А защо ти не останеш?
— Искаш ли да остана?
Не, всъщност не искаше. Но не искаше и да го обиди.
— Навярно имаш други задачи, които да свършиш.
Той изви устни в някакво подобие на усмивка, която издаваше, че е отгатнал истинския й отговор.
— Тогава ти пожелавам лека нощ, Съншайн.
Запъти се към вратата.
— Ахерон, почакай.
Атлантът се спя и я погледна.
— Постъпвам правилно, като оставям Талон, нали? — попита младата жена. — Ти имаш нужда от него, права ли съм?
Променливите му сребристи очи се втренчиха в нея.
— Мисля, че трябва да се вслушаш в това, което ти каза баба ти, Съншайн. Следвай сърцето си.
— Откъде знаеш за това?
По устните му пробягна лека усмивка.
— Аз знам много неща.
Наистина беше много мистериозен мъж. Зачуди се дали не беше липсващият член на семейство Адаме.
Ахерон се обърна на пети и се запъти към вратата.
Съншайн остана неподвижна няколко минути, питайки се как трябва да постъпи с Талон. Но накрая прие това, което сърцето й настояваше да стори… Беше попитала Психея дали е възможно да призове богинята. Не беше сигурна дали Психея бе честна с нея, но имаше само един начин да разбере.
— Артемида — изрече младата жена високо, — призовавам те в човешката ти форма.
Нищо не се случи. Не последва нито звук, нито светкавица. Нищо.
Обезверена, тя се запъти към спалнята си.
— Коя си ти? И защо ме повика?
Съншайн замръзна при звука на раздразнения глас със силен акцент, прозвучал зад гърба й. Обърна се и видя невероятно висока, красива жена, застанала до дивана й. Артемида имаше дълга, вълниста кестенява коса, обрамчваща ангелското й лице с блестящи зелени очи, които в момента не изглеждаха никак щастливи.
Богинята беше облечена в дълга бяла рокля без ръкави, прилепнала по тялото й. Извисяваше се величествено с ръце на кръста.
— Наистина ли си Артемида?
— А ти кого призова, Артемида или Литър Пан?
Е, Артемида определено не беше нощна птица. Придаваше съвсем ново значение на думата „раздразнен“, защото Съншайн я бе събудила.
— Призовах Артемида.
— Тогава, след като не съм облечена в зелено, имам тяло на жена и не съм някой пъпчив пубер, предполагам, че съм Артемида.
— Винаги ли си толкова раздразнителна?
— А ти винаги ли си толкова глупава? — Богинята скръсти ръце пред гърдите си и изгледа унищожително Съншайн. — Виж, незначително човешко създание, нямам намерение да те търпя. Ти не си един от моите подчинени и този медальон около врата ти много ме обижда. Така че, най-добре ми кажи какво искаш, за да ти кажа да се разкараш.
Нещата не изглеждаха добре. Върховната господарка на Талон явно беше истинска кучка.
— Исках да те попитам дали мога да получа душата на Талон от теб.
Богинята наклони глава.
— Имаш предвид Спиир Моригантски? Келтският вожд, когото отмъкнах от Мориган?
— Да.
— Не.
— Не? — повтори Съншайн невярващо.
— Това ехо ли е? Не, човешко създание, душата му ми принадлежи и ти не можеш да я имаш.
— Защо не?
— Защото аз така казвам.
Съншайн беше слисана. И бясна. Артемида никога нямаше да бъде избрана за мис Добри обноски. Явно богинята имаше нужда доста да поработи върху уменията си за общуване.
— Това последната ти дума ли е?