Не казвай сбогом [bg]

Вратата отвори превъзходна, висока към метър и осемдесет чернокожа жена.

— Здрасти, Ник, аз съм Бетси Болт.

В моето съзнание Бетси Болт е умалително за бяло момиче, тип южняшка красавица.

— Не се притеснявай, всички се изненадват, когато се запознават с мен — засмя се Бетси, улови погледа ми и се ръкува с мен. — Танър и Бетси, звучи като от корицата на „Официалният гид за препи“, нали?

— „Официалният наръчник за препи“15 — поправи я Танър и я целуна по бузата.

— Виждате ли? Той наистина знае.

Въведе ни в скъпия мезонет — голям хол, облян от слънце през високите от пода до тавана прозорци, и с две спални от двете страни. Танър заяви, че не може да отседне в „Дейс Ин“ в Картидж от уважение към родителите на Ейми, но с Го подозирахме, че всъщност не може да отседне в Картидж, тъй като най-близкият петзвезден хотел се намира в Сейнт Луис. Заговорихме се за семейството на Бетси, за колежа и кариерата й (все страхотни, първокласни), поднесоха питиета за всички (сода и доматен сок, към които Танър имаше подчертано предпочитание, както се бяхме убедили с Го; особеност, която според него му придаваше собствен облик, точно както си мислех аз за очилата си без диоптър в колежа). После с Го потънахме в кожения диван, Бетси седна срещу нас, извила настрани долепените си крака като наклонената черта на компютърната клавиатура. Красиво/професионално. Танър крачеше зад нас и слушаше.

— Добре. И така, Ник, ще бъда честна, може ли?

— Да.

— Ти и телевизията. Представяш се ужасно, като изключим снощното ти изпълнение от бара за онзи блог.

— Има причина да се захвана с печатните медии — отговорих. — Видя ли камера, замръзвам.

— Вече го забелязах на пресконференцията — каза Бетси. — Приличаш на собственик на погребално бюро, толкова си скован.

— Алкохол? — предложих. — Снощи това ми свърши работа за онзи блог.

— Сега няма да помогне — отговори Бетси.

Зае се да наглася една видеокамера.

— Помислих си, че няма да е зле да направим малка тренировка. Аз ще бъда Шарън, ще задавам въпроси, каквито вероятно ще задава тя, а ти ще отговаряш както би отговарял на нея. Така ще видим колко далеч си от целта — отново се засмя тя. — Чакай малко.

Беше облечена със синя тясна рокля, а сега извади перлено колие от една възголяма кожена чанта. Униформата на Шарън Шийбър.